Китайският президент Си Дзинпин пусна в действие най-големият експеримент, насочен към успокояване на растящите цени на имотите в страната. След като през октомври той използва конгреса на Комунистическата партия, за да постави акцент върху модел, акцентиращ върху живота под наем, редица други мерки вече се изпълняват от строители, банки, местни правителства и дори от най-голямата фондова борса.
Това е първата вълна от мерки, включително дългоочакван нов данък, които ще бъдат въведени през следващите години, пише Bloomberg.
Си Дзинпин използва огромната си власт, за да се опита да реши проблем, който тормози политиците по цял свят: предизвикващият световъртеж ръст на цените в големите градове, което повишава неравенството. Целта явно е нов модел, който е някъде по средата между капиталистическото безумие, пратило цените на жилищата в Шанхай и Пекин до небесата и комунистическата система, където хората се настаняват в държавни жилища според работното им място.
От 2004 до 2016 г. цените на земята в Пекин са се покачили с 1 538 процента.
Един от първите ходове на властта е строежът на огромни комплекси. Апартаментите в тях ще бъдат отдавани под наем - нещо, което не е типично за китайската култура. Промените ще разтърсят бизнеса на строителите, приходите на правителството и ще накарат повече китайци, по подобие на германците, например, да живеят под наем до живот.
На теория, "жив" пазар за наеми ще увеличи предлагането на жилища и ще стабилизира цените след 13-годишното рали. Старият модел, който приоритизираше притежаването на имот, подсили спекулациите и лудия ръст на цените, казват анализатори.
Директивата вече е спусната по веригата и местните правителства вече дават договори само на компании, които ще строят апартаменти, които да бъдат отдавани под наем. Банките вече предлагат кредити за строителите по тази линия, а фондовата борса в Шанхай вече окуражава създаването на инвестиционни продукти, подкрепени от приход от отдаване под наем.Си Дзинпин се опитва да промени популярното схващане, че имотите са сигурен залог, тъй като след всеки спад задължително следва бум.
Съотношението на китайците, които притежават жилище, е сред най-големите в света - почти 90%.
Животът под наем пък е труден за възприемане - заради ограничените права на наемателя и ниското качество на апартаментите - някои от тях дори нямат тоалетни или кухни.
Пред плана има много неизвестни. Китайските лидери трябва да се уверят, че могат да успокоят пазара, но без да пращат цените на жилищата към дъното.