КНСБ никога не е участвала в задкулисни действия и тъмни сценарии, гарантира председателят на синдиката Пламен Димитров. Той отказа да приеме тезата, че има разделение и разрив в отношенията с КТ „Подкрепа", въпреки острата декларация от тяхна страна по-рано днес и провалената обща пресконференция.

Според Димитров причина за отказа от съвместни действия е датата на протеста, предложен от КНСБ.
На 20 ноември Конфедерацията ще организира протестен митинг в столицата, а от КТ „Подкрепа" според Димитров са имали нужда от повече време, за да съгласуват действията си.

Пламен Димитров обяви, че решението е взето, след като между 1800 членове на синдиката е проведено проучване относно нагласите. 51% от хората са поискали чисто синдикална акция и поради тази причина в протеста няма да бъдат допускани политически изказвания и намеса на други протестиращи или контрапротестиращи, обяви Димитров.

Исканията на митинга ще бъдат изцяло социално-икономически и ще бъдат свързани с настояване за по-високи доходи, изпълнение на поети ангажименти и промени в законодателството, гарантиращи изплащането на заплати и възможността за сдружение.

Шествието ще тръгне от сградата на КНСБ малко след 11:00 часа на 20 ноември, като първо ще връчи декларация на здравния министър Таня Андреева с исканията на синдикатите в сектора.
Множеството ще продължи към Министерски съвет, където ще бъде връчена друга декларация на правителството, след което ще стигне пред Народното събрание, за където се предвижда основната част от митинга с начало 12:30 часа.

Коменданти на КНСБ пък внимателно ще се грижат за организацията и няма да допуснат в тяхното шествие да се влее друг протест, увери Димитров и изтъкна като причина за този подход фактът, че такова е искането на синдикалните членове.

„Под 15% искат КНСБ да се включи в гражданските протести", категоричен бе той. Засега остава нисък и процентът на хора, които искат организиране на национална стачка, а най-високо одобрение срещу именно вариантът за протестни действия с конкретни искания.
Те ще бъдат изброени в декларацията, която ще получи правителството малко преди 12:00 часа и се отнасят до законодателни промени, касаещи условията на сдружаване и получаването на заработени възнаграждения, както и справяне с надигащите се ксенофобски гласове.

Конфедерацията настоява и за две конкретни икономически мерки - криминализирането на укриването на осигуровки, което според тях ще осигури 200 млн. лв допълнително за бюджета. Тези 200 млн. лв ще бъдат ресурса, с който да се въведе данъчен кредит за работещите бедни българи, които са около 450 000 души и получават под 400 лева месечно възнаграждение. На практика те ще получат обратното от държавата една заплата като отстъпен данък, обясни Димитров.

Третото искане на КНСБ е свързано с прекратяване на пенсионната реформа не само за период до края на 2014 година, а както е било договорено още пред три години до 2021 година. До тогава трябва да расте само стажа, а възрастта да остане замразена и едва когато стажът достигне необходимите нива да расте и възрастта, настоя той.

„Това, което КНСБ ще направи следващата седмица самостоятелно е нашият предупредителен знак към всички управляващи, политиците и правителството - да чуят гласа на работещия българин. Ако това не стане ще преоценим своите позиции и ще има други действия", обеща Димитров.

Той отново напомни за тежките проблеми в енергетиката, които е възможно през зимата да изострят много повече ситуацията. В началото на следващия месец ще бъде проведено ново проучване, като е много вероятно да има промяна в нагласите.

По думите на Димитров в протеста на 20 октомври се очаква да се включат между 6000 и 8000 души. Председателят на КНСБ обяви, че според него случките около Народното събрание вчера не са дело на студентите.
„Цялата сценка и сценария нямат общо с тях. Не знам дали полицията си е превишила правата, но когато има бити граждани синдикатите не могат да не осъдят това", уточни Пламен Димитров.