Сдружение "Солидарна България" и Фондация "Фридрих Еберт" представиха работническия поглед върху ефекта от социално-икономическите мерки по време на извънредното положение.
Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" напомни, че основната мярка, която се разглежда, е мярката 60/40, която е приключила в първия си вариант в края на юни, след което е продължила във втория си дизайн.
Тя обаче подчерта, че последният транш на компенсациите по първия вариант на мярката е от 2 септември. По нейни думи не е обичайно месец след официалния край изплащането да продължава, което означавало, че има голямо забавяне.
Григорова посочи, че до 2 септември са изплатени компенсации на 8996 фирми. Куриозното обаче било, че част от парите, преведени на 2 септември, всъщност се отнасят за месец март.
"Ако тези фирми имат нужда от подпомагане, за да продължат да функционират, парите за март, получени през септември, едва ли биха им помогнали. Те са имали нужда от парите веднага, а не след 6 месеца", категоричен бе синдикалистът.
Григорова подчерта, че е нямало възторг от страна на КТ "Подкрепа" по отношение на мярката 60/40 и те са предлагали съвсем различен дизайн, според който да се поемат 100% само от възнагражденията до 800 лв. Правителството обаче решило да гарантира на 100% и по-високите заплати, вместо да разшири ветрилото, така че да покрие повече работници.
Според Григорова по-коректното определение на мярката 60/40 е не подкрепа на заетостта, а мярка за изрядните работодатели. Причината по нейни думи е, че е било оставено изцяло в техни ръце да решат дали работникът да получи тези компенсации.
Работникът беше оставен напълно на волята на работодателя и в случаите, в които работодателят не кандидатства, той няма какво да направи, за да получи това подпомагане, обясни Григорова. По тази причина от КТ "Подкрепа" настоявали да бъде оставена поне част от инциативата в ръцете на самия работник.
Съгласно направеният анализ 330 000 лева от изплатените компенсации впоследствие са върнати, не е уточнено обаче по какви причини.
Григорова подчерта, че общият размер на сумата по мярката 60/40 в първия й вариант е 185,5 млн. лева. А правителството е заявило, че заделя 1 млрд. лева в началото на мярката и има готовност за прехвърляне на още 500 млн. лева. Това означавало, че са използвани само 15% от предвидените средства.
По нейни думи се получавало, че бюджетът, който би бил нужен на държавата, за да покрие обезщетенията за безработица на всички безработни е над 786 млн. лева, т.е. не било вярно, че мярката 60/40 е запазила 172 000 работни места.
"Когато казваме, че са изляти безпрецедентни средства за запазване на заетостта, трябва да видим каква е била алтернативата, изчисляваме колко биха били нужни за изплащане на обезщетението за безработица на тези 172 000 лица, тоест спестеното за държавния бюджет е между 207 милиона и 600 милиона лева от това, че беше приложена мярката 60/40, а не бяха оставени тези хора да се регистрират в бюрото по труда", отбеляза Григорова.
Тя посочи, че в анализа на правителството има опит за прогноза какви биха били нивата на безработица, ако не е била приложена мярката. Първият значим пик на новорегистрирани безработни е на 23 март - 2312 души. Тогава обаче вече е бил ясен дизайнът на мярката и бизнесите са знаели приблизително на какво могат да разчитат като подпомагане от страна на държавния бюджет.
"В правителствения анализ е написано, че се вижда спад в потока на безработните след 9 април, когато влиза в сила постановлението, регламентиращо изплащането на компенсациите. Това не е така. То влезе в сила на 31 март, т.е. целият бум на безработицата след 31 март вече е в условия на действаща процедура по приемане на заявления в Агенцията по заетостта", изтъкна Григорова.
По нейни думи промените в Кодекса на труда са били направени едностранно от правителството и нито синдикати, нито работодатели са били чути при програмирането на мерките.
Григорова посочи, че компенсации са се изплащали и на хора в платен отпуск. Това обаче не било редно, защото става въпрос за средства, които работодателят би трябвало да е заделил още през миналата година, а не извънредни разходи.
"Тези компенсации трябваше да се изплащат на фирми, които са преустановили дейсност и работниците им не работят. Стигна се до ситуация, в която хем работниците останаха без платени отпуски, хем бюджетът изхарчи едни средства не по предназначение", подчерта тя и допълни, че поне са от обхвата на мярката са били изключени хората в неплатен отпуск, тъй като в първия вариант е било допуснато и това - работниците да не получават заплащане, но работодателят даполучава компенсации за тях.
Друг проблем, който Григорова изтъкна, е, че правата на работника са били поставени в зависимост от коректността на работодателя - ако работодателят не е изплатил дължимите данъци към държавата, работникът не може да кандидатства.
Григорова заяви, че от мярката 60/40 се ползват основно фирми с достатъчно финансови средства, така че да могат да платят останалите 40% от осигурителния доход и дължимите вноски. В тази група обаче не били включени най-малките и уязвими компании.
USD
CHF
EUR
GBP
