Щадящ механизъм, чрез който да се предприеме следваща стъпка към пълна либерализация на енергийния пазар. Все още не се знае кои са енергийно бедните и именно затова се предлага този модел на либерализация.

Това стана ясно от дискусия в Народното събрание за либерализацията на енергийния ни пазар, представена от Валентин Николов.

На свободния пазар трябва да излязат всички небитови потребители на 30 и над 30 киловатова присъединена мощност. На свободния пазар трябва да излязат и битови потребители на 50 и над 50 киловатова присъединена мощност.

Министерство на енергетиката и това на труда и социалната политика трябва да изработят механизъм за идентификация и защита на енергийно бедните.

Излизането на свободния пазар ще засегне 54 998 небитови потребители и малко над 3000 битови потребители. Фризьорски салони, ателиета няма да излязат на свободния пазар, тъй като не ползват твърде много енергия.

Искаме най-богатите къщи за бъдат извадени на свободния пазар, поясни Валентин Николов. Богатите трябва да се държат пазарно, по думите му.

Либерализацията на пазара трябва да се случи до пет години. Всички, които излязат на свободния пазар, няма да могат да се върнат на регулирания. Пътят ще бъде еднопосочен, изтъкна Николов.

Трябва да се отчетат някои специфики на българския пазар, според енергийния министър Теменужка Петкова. Затова се налага преходът към либерализация да става плавно и да се случи до пет години. По думите й либерализацията ще се случи със защита на потребителите.

Вече има дефиниция за уязвими потребители, има и мерки за подпомагане на тези лица, стана ясно от думите на министър Петкова. Трябва да се изчистят законодателните текстове.

Според председателя на КЕВР Иван Иванов това е най-щадящият начин на либерализация. Защитата на енергийно бедните се изисква от ЕК. Само 12% от небитовите потребители ще излязат на свободния пазар. Първата стъпка трябва да бъде внимателно направена, категоричен бе Иванов.

Стартът на либерализацията е 1 юли 2020.