През 2019 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6 592 лв. и нараства с 9.6% спрямо 2018 година. За последните десет години (2010 - 2019 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.8 пъти. Това показват данни от последното проучване на НСИ.
Реалните доходи на домакинствата нарастват с 6.3% през 2019 г. в сравнение с 2018 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2019 г. спрямо 2011 г. - 158.8%.
Източник: НСИ
През периода 2010 - 2019 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:
- Доходът от работна заплата през 2019 г. е 3 731 лв. и се увеличава с 11.8% спрямо 2018 г., а нарастването му в сравнение с 2010 г. е 2 пъти;
- Доходите от пенсии за последната година са 1 801 лева. Те нарастват с 9.5% спрямо 2018 г. и с 59.7% в сравнение с 2010 година;
- Доходите от самостоятелна заетост през 2019 г. са 421 лв., или почти без промяна в сравнение с 2018 г., и нарастват с 84.6% спрямо 2010 година;
- Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 56 лв. и намалява спрямо 2018 г. с 20.0%, а в сравнение с 2010 г. намалението е 28.2%;
- Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2019 г. са 194 лева. Те нарастват с 24.4% спрямо 2018 г. и с 57.7% спрямо 2010 година.
В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2019 г. той е 56.6%, което е с 1.1 процентни пункта повече в сравнение с 2018 г. и с 5.7 процентни пункта спрямо 2010 година.
Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 30.2% от общия доход на домакинствата през 2019 година.
От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 27.3%, който е без промяна спрямо 2018 г. и с 3.6 процентни пункта по-малко в сравнение с 2010 година.
През 2019 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 6.4% и намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение с 2018 г., но нараства с 0.1 процентни пункта спрямо 2010 година.
През 2019 г. българските домакинства са изразходвали 6 214 лв. средно на лице, което е със 7.7% повече в сравнение с 2018 година. За периода 2010 - 2019 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.9 пъти.
Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 85.8% през 2010 г. на 81.5% през 2019 година.
През периода 2010 - 2019 г. по групи разходи се наблюдават следните промени по отношение на:
- Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2019 г. са 1 833 лв. средно на лице от домакинство, или с 6.9% повече спрямо 2018 г. и с 50.4% в сравнение с 2010 година;
- Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 067 лева. В сравнение с 2018 г. нарастват с 4.9%, а спрямо 2010 г. се увеличават с 83.6%;
- За здравеопазване през 2019 г. cа изразходвани 386 лв. - с 23.3% повече от 2018 г. и над 2 пъти спрямо 2010 година;
- За транспорт и съобщения през 2019 г. са похарчени 730 лв., което е с 9.4% повече от 2018 г. и над 2 пъти спрямо 2010 година;
- През последната година разходите за данъци и социални осигуровки средно на лице от домакинство са в размер на 820 лв. и се увеличават с 11.1% в сравнение с 2018 г., а спрямо 2010 г. нарастват над 3 пъти.
През 2019 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 29.5%, което е с 0.2 процентни пункта по-малко в сравнение с 2018 г. и със 7.7 процентни пункта спрямо 2010 година.
Относителният дял на разходите, свързани с жилището, намалява с 0.4 процентни пункта през 2019 г. спрямо 2018 г., а в сравнение с 2010 г. - с 0.5 процентни пункта.
Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 13.2% от общия разход през 2019 г., което е с 0.4 процентни пункта повече в сравнение с 2018 г., а увеличението спрямо 2010 г. е с 5.1 процентни пункта.
Относителният дял на разходите за здравеопазване нараства с 0.8 процентни пункта през 2019 г. спрямо 2018 г. и с 0.7 процентни пункта спрямо 2010 година.
През периода 2010 - 2019 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 - 12%.
През 2019 г. настъпват промени в потреблението на домакинствата спрямо 2018 г. - средно на лице намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 2.9 килограма. Увеличава се консумацията на плодове с 2.4 кг, на зеленчуци с 2.0 кг, на месо с 1.4 кг и на безалкохолни напитки с 3.9 литра.
На годишна база се увеличава потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 31.0 на 32.6 л) и на цигари (от 674 на 733 броя).
През 2019 г. покупателната способност на домакинствата се увеличава спрямо 2018 г. за всички основни хранителни продукти с изключение на белия хляб и картофите. Най-много е нараснала покупателната способност при гроздето, ябълките, яйцата и маслото.
През 2019 г. в собствено жилище живеят 91.6% от домакинствата, а 5.4% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.0% от наблюдаваните домакинства - 1.9% на свободен и 1.1% на общински наем. Второ жилище притежават 9.7% от домакинствата.
В жилища, построени преди 1990 г., живеят 93.4% от домакинствата, като близо три четвърти (71.9%) са изградени в периода 1961 - 1990 година. Преди 1961 г. са построени 21.5% от жилищата, а изградените след 1990 г. са 6.6%.
Две трети (69.1%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (74.6% в градовете и 53.7% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 19.1% от домакинствата в градовете и 42.0% - в селата.
Гаражи имат 20.1% от домакинствата в страната (16.3% в градовете и 30.8% в селата).
С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 76.7% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 33.1% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е близо три пъти по-голям - 95.0%.
Тоалетна вътре в жилището имат 72.9% от домакинствата в селата и 96.9% в градовете.
С централно отопление (парно или газ) са 21.5% от жилищата в страната, съответно 29.0% в градовете и 0.6% в селата.
Автомобили имат 51.3% от наблюдаваните домакинства, като 5.8% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 12.6% от домакинствата, а 35.7% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.
От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99.3% от домакинствата, а 30.9% имат по два и повече телевизора.
На второ място е хладилната техника - 98.5% от домакинствата в страната (98.9% в градовете и 97.4% в селата) имат хладилник и/или фризер.
Автоматична перална машина притежават 93.0% от домакинствата, 4.7% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 2.3% смятат, че нямат необходимост.
Без телефон (стационарен или мобилен) са 2.0% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 4.7%, а 76.6% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 16.6% от наблюдаваните домакинства.
С компютри разполагат 53.8% от домакинствата (60.5% в градовете и 35.0% в селата). Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър - 39.8%.
Наличие на интернет връзка в жилището имат 59.5% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 66.0% от жилищата, а в селата - в 41.1%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 35.7% от домакинствата.
Климатици притежават 41.9% от домакинствата, а 24.2% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 34.0% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.
Опако
на 14.04.2020 в 15:40:41 #1Да живееш без компютър в 21-ви век! 40% от българското население - факт, който сам по себе си разкрива огромно оскотяване на нацията, най-вече сред по-застаряващите. 80% увеличение на доходите за последните 10 години и въпреки тежката криза 2010-2013 г. си е доста ясно изражение на увеличената покупателна способност, щом се заделя и повече за здравеопазване вече.