Въпреки че България се нареди в топ три държавите в ЕС по ръст на заплатите от 2009 г., доходите в страната остават изключително ниски и най-вече неравностойни в сравнение с останалите страни членки.

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров ръстът на заплатите е в реално изражение, като за това влияние имат основни три фактора - структурни промени в заетостта в началото на кризата, засилен конкурентен натиск на европейския трудов пазар и безпрецедентно продължителна дефлация.

Този растеж обаче остава в много ниски темпове, а и тръгва от много ниска база, посочват от КНСБ.

За сравнение средната заплата в България през 2016 г. в момента е 523 евро спрямо 3333 евро във Финландия - разлика от близо 7 пъти.

При съседите статистиката е подобна - въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната работна заплата е по-висока от тази в България с 21,9%.
В Македония тя е по-висока с 16,6%, а в Сърбия - с 35%.

За да се стопи това неравенство трябва ускорен ръст на доходите, който да позволи, ако не да настигнем, то поне да компенсираме частично това неравенство, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Припомняме, проучване на Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) от вчера показа, че България, Полша и Германия са единствените държави в ЕС, в които средният темп на реално увеличение на заплатите през периода 2009-2016 година е по-висок от този спрямо 2001-2008 година.

През последните 7 години реалните заплати (изчислени през инфлацията за периода) са намалели в Гърция (с 3,1%), Хърватия (с 1%), Унгария (с 0,9%), Португалия (с 0,7%), Кипър (с 0,6%), Великобритания (с 0,4%), Италия (с 0,3%).

Ръст, но по-нисък спрямо периода 2001-2008 г. има в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Най-сериозен спад има в Румъния, където средният ръст на възнагражденията е паднал от 11,2 на сто през 2001-2008 година до 0,1% през 2009-2016 година.

Тези данни, според синдикатите, са доказателство, че икономическото възстановяване на ЕС не се отразява върху заплащането на работниците.

Това е много лоша новина, не само за работниците и техните семейства, но и за бизнеса, тъй като ниските доходи свиват потреблението, заяви конфедеративния секретар на ЕКП Естер Линч. Време е за истинско възстановяване. Работниците в Европа заслужават по-високи заплати, допълни секретарят на ЕКП.