Увеличението на цената на тока за индустрията няма да се отрази на крайните цени на стоките и битовите услуги. В това е убеден председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.

Притеснени от обявеното намерение на енергийния регулатор да увеличи цената на електроенергията с до 2% за битовите потребители и с 7-9% за големите предприятия, депутатите от парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм извикаха на разпит Иванов.

„Правен ли е анализ за това как увеличението на цената на тока ще се отрази на цените на стоките", поиска да разбере депутатът от „БСП Лява България" Корнения Нинова и обобщи питането като: „С колко ще се оскъпи животът на обикновения българин?". „Не мога да гадая", бе отговорът на председателя на КЕВР.

Все пак той обяви, че мисли, че промяната на цената на тока няма да се отрази на цените на стоките и услугите.

„Когато преди година и половина на два пъти стойността на електроенергията намаля с по 5%, българските потребители не усетиха намаляване на цените нито на стоките, нито на битовите услуги", обясни тезата си Иванов.

С отговора му обаче не се съгласи социалистката, която напомни, че според обикновената икономическа логика, когато в себестойността на един продукт влиза и цената на електроенергията, то няма как тя да не се промени при покачване на цената. „Подобно увеличение би било ударно за и без това слабото потребление у нас", заключи Нинова.

Работодателските организации също изразиха резерви към планираното увеличение на цената на тока за индустрията. „Българският бизнес ще получи увеличение на цената на тока между 13 и 19%", посочи по време на заседанието председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Той обясни на народните представители, че на свободния пазар на електроенергия има присъединени 5000 български предприятия. Това са предприятия, които работят с електроенергия високо напрежение, такива, които са на средно напрежение и тези на ниско напрежение.

„Увеличението на тези с високо напрежение ще е с около 19 на сто, на средно с 18 на сто и на ниско - между 13 и 15 на сто", изчисли Велев.

В това, че енергийният регулатор не е намерил всички резерви за допълнителни приходи в системата, са убедени от Конфедерацията на работодатели и индустриалците в България (КРИБ).

„Такъв резерв е износът на електроенергия, който е 20% по-малко от износа на останалите стоки и услуги", посочи Константин Стаменов.