Икономическата блокада от последния месец създаде непредвидени предизвикателства пред веригата на доставки и не закъсня да удари производството на храни. Търсенето от ХоРеКа сектора изчезна за една нощ, а потреблението на домакинствата претърпя свиване и промени структурата си. Това заявяват в своя позиция от ИнтелиАгро.

Те подчертават, че в желанието си да подпомага родните производители на всяка цена МЗХГ предлага мерки, които не само няма да доведат до търсения резултат, но ще имат редица негативни последици с потенциал да задълбочат трудностите по веригата на доставки.

Те посочват, че във всяка развита държава търговските вериги обслужват огромната част от населението, което работи и живее в големите градове. Те изпълняват една основна функция: да предоставят широк избор от продукти като гарантират постоянното качество на всеки артикули и то на приемлива цена. Затова големите търговски вериги имали определени изисквания към своите доставчици. Тези изисквания често надхвърляли националните стандарти (когато има такива), давайки гаранции потребителите.

От ИнтелиАгро обаче отбелязват, че българската продукция (в някои отрасли повече, в други по-малко) не може да отговори и на минимален брой изисквания.

МЗХ: Няма основания за скок на цените, ако се предлагат повече родни продукти

МЗХ: Няма основания за скок на цените, ако се предлагат повече родни продукти

От съответната област или до 200 км от областния град...

В тази връзка те подчертават, че особено дефицитни са българските свинско, лук, домати, праскови и др., като за да има повече родна продукция в големите търговски вериги липсвала дори базовата предпоставка - да има стока. Производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци спадна рязко в годините около приемането на България в ЕС, отбелязват още те.

Делът на модерната търговия в България в пазара на дребно с хранителни стоки е 54%, по данни на FAS за 2018 г. Останалите 46% се държат от над 38 хил. малки магазини в страната. Специализираните магазини за месни и млечни продукти, зарзаватчийниците, преживяват малък ренесанс през последните десет години като броят им е нараснал със средно 20%, показват данните на НСИ.

ВМРО предлага данък за магазините, отказали да увеличат българските стоки по щандовете

ВМРО предлага данък за магазините, отказали да увеличат българските стоки по щандовете

Те подчертават, че такъв пример имало вече в Унгария

От ИнтелиАгро напомнят, че според предприетите мерки търговската площ в супермаркетите трябва да се раздели наполовина за български и съответно чужди стоки при редица категории, сред които и месо и месни, мляко и млечни продукти, картофи, зеленчуци, консерви и др.

Според тях това разделение наполовина ще доведе до ощетяване на една част от българските производители и облагодетелстване на други.

Друга мярка е предлаганите групи храни по ал. 1 да се закупуват директно от производители с място на осъществяване на дейността на територията на областта, където се намира съответният търговски обект или до 200 км. от областния център.

По думите им в някои направления стоките ще оредеят и ще поскъпнат, защото вътрешното производство изостава значително от потреблението.

 БТПП не харесва мерките за родни щандове по магазините

БТПП не харесва мерките за родни щандове по магазините

Танева остана категорична, че позицията на търговците е спекулация

В разгара на кризата с разпространението на Covid-19 по света все по-актуален става въпросът до каква степен местното производство е достатъчно, за да задоволи вътрешното потребление, пишат още от ИнтелиАгро.

Подобни дискусии се водели в много страни по света. Само преди седмица в Обединеното кралство трима професори - Ерик Милстоун, Тим Ланг и Тери Марсден предупредили Борис Джонсън, че е необходимо да бъдат въведени хранителни дажби за населението, за да се предотврати недостига на пресни плодове и зеленчуци. По думите им подобна мярка изглеждала крайна и би могла да има сериозни последици за вътрешната сигурност на страната. 

България задоволява на 170% калорийните нужди на населението към 2010 г. по данни на FAO. Може да се допусне, че този процент е доста по-висок към 2019 г. заради по-високото с над 1/3 производство на зърнени и маслодайни култури при почти неизменно производство на месо за периода и намаляващо население, отбелязват още от ИнтелиАгро.

От основните суровини българското производство е повече от достатъчно да задоволи вътрешното потребление при пшеница, царевица и слънчоглед. Положителен е балансът при фасула и яйцата. При останалите 10 стоки страната зависи от внос в различна степен. Особено слабо е вътрешното производство на местен протеин - свинско и птиче месо, които съставляват 64% от консумираното месо от домакинствата в България.

Ако световните търговски потоци не бъдат прекъснати и доставките са навременни няма да има никакъв проблем, категорични са от организацията. По думите им обаче съществували няколко съществени риска - вносът да се забави заарди опашки по границите, шофьорите да се поставят под карантина, забавяне на работата по полето и липсата на сезонни работници заради карантината. Това според тях е сериозна заплаха пред световната търговия.

От ИнтелиАгро допълват още, че основен доставчик на свинско месо у нас е Испания с над 42% от вноса. Те са категорични, че българските производители с години напред нямало да могат да покрият евентуален дефицит особено с оглед на намаляване поголовието в страната заради АЧС.