България има готовност за доставки на узбекския пазар на високотехнологични продукти в редица сектори като строителна механизация, фармацевтика, електрическо оборудване и други. Това е заявил икономическият ни министър Божидар Лукарски на откриването на българо-узбекски бизнес форум в Ташкент, съобщават от министерството.

По думите на Лукарски насърчаването и ускоряването на инвестициите и иновациите е основен приоритет в икономическата политика на правителството ни.  

Министърът смята, че има интерес и от двете страни за засилване на взаимодействието между българския и узбекския бизнес и реализиране на пълния потенциал в двустранните търговско-икономически отношения.

От своя страна министърът на външноикономическите връзки, инвестиции и търговия на Узбекистан Ельор Ганиев признал, че стокообменът между България и Узбекистан в момента е скромен и не съответства на възможностите на двете страни. Той е убеден, че трябва да се работи за увеличаване на обема на диверсификация на стокообмена, тъй като има много области от взаимен интерес.

Регионалната ни министърка Лиляна Павлова също е убедена, че между двете страни съществуват не само солидни традиции, но и сериозни възможности за икономическо сътрудничество. Тя е категорична, че българският бизнес проявява задължителен интерес да присъства на пазара в Узбекистан.

Узбекският пазар създавал перспективни за увеличаване износа на български стоки в сферата на парфюмерията и козметиката, мебелното производство, медицински, хирургически и стоматологични изделия, ветеринарна апаратура и др., смята Божидар Лукарски.

Колегата му Ганиев е подчертал интереса на узбекската страна от създаването на високотехнологични производства в свободните й зони. Той дори е поканил българските компании да проучат конкретните възможности.

Лиляна Павлова пък смята, че има възможности и в селското стопанство, туризма, енергетиката и енергийната ефективност. Наши строителни предприятия имали капацитета да участват в големи инфраструктурни проекти в Узбекистан. Не на последно място сътрудничеството между двете страни можело да бъде засилено и в контекста на амбициите на България да се превърне в газов хъб и връзка между газовите коридори между Европа и Азия.

Павлова смята още, че има огромен потенциал за развитие на туризма между двете страни, допълват от пресцентъра на министерството й. По мнението на министърката страната ни може да бъде интересна със своите черноморски, зимни и спа курорти, предлагащи лечение с минерална вода. За тази цел трябвало да се разработят програми. Предвид отлива на туристи от Турция, страната ни можела да се възползва и да предложи атрактивни туристически пакети за почиващите от азиатския регион, убедена е Лиляна Павлова.

Според нея образованието е друга област, в която може да си сътрудничат България и Узбекистан. Българските университети имат възможности и програми с руски език за млади хора, които искат да учат –  медицина, технически науки, селско стопанство. Тази сфера също не е използвана и по нея трябва да се работи активно, коментира Павлова.

Транспортно-логистичното сътрудничество също имало голям потенциал за сътрудничество. И България и Узбекистан са страни на кръстопът и биха могли да бъдат мост между Азия и Европа. Българските превозвачи пък могат да ползват логистичните центрове на Узбекистан и интермодалните връзки към над 40 държави за доставка на товари в Азия. Българските морски пристанища, които и сега са добре познати като част от „Пътя на коприната“, представлявали интерес за Узбекистан.