Индексът на скритата икономика в България за 2008 г. бележи продължаващ слаб спад.

Това стана ясно на кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и фондация "Фридрих Еберт".

Форумът е посветен на проблемите на сивата икономика и влиянието на глобалната икономическа криза в България.

За сравнение - първото изчисляване на индекса през 2002 г., е бил с 40% по-висок.
Спадът се дължи на намаляването на скритата икономика във всички нейни изследвани параметри - укриването на труд, обороти и данъци.

В противоположна посока се движат единствено равнищата на възприятие на бизнеса за съществуването на скрита икономика в страната, които нарастват от 2006 г. насам.

Нарастващата външна конкуренция след присъединяването на страната към Европейсия съюз, увеличаването на недоверието в институциите и усещането за задълбочаваща се световна икономическа криза от края на 2007 г. и през 2008 г. са сред най-важните фактори за разминаване между реална динамика на скритата икономика.

Подобрението в стойностите на индекса бе очаквано заради разрастването на кредитирането през последните две години и подобрената дейност на двете основни контролни звена - по отношение на приходите - НАП и по отношение на пазара на труда - Главна инспекция по труда.

Според експертите съществува сериозна опасност от повишаване на равнището на скритата икономика с нарастване на рисковете пред икономическия растеж в следствие на икономическата рецесия в най-развитите световни икономики, включително еврозоната.

Глобалната финансово-икономическа криза се превръща в глобална рецесия, очаквана да бъде най-дълбока и продължителна от десетилетия насам, коментират от Центъра за изследване на демокрацията.

Рискът от депресия остава, се казва още в доклада. Как тя ще засегне икономиката и обществото на България зависи от силата и продължителността на външния шок; местните  изходни  условия и (не)адекватност на местна реакция.

България има някои силни условия за справяне, в сравнение с останите страни членки на ЕС - ниско равнище на държавния дълг, бюджетни излишъци и здрава финансова система, неизложена към токсични активи.

Въпреки това страната, както повечето периферни икономики, остава силно уязвима към външни шокове и особено към спиране на кредита и рецесия в Еврозоната, каквито се наблюдават, заявяват още от центъра.