С писмо до министъра на земеделието на храните, Десислава Танева АИКБ изявяват своята позиция във връзка с предлагането на повече български стоки в търговските обекти. ОТ АИКБ и съюз "Произведено в България" настояват вносителите на проекта за ПМС да преосмислят списъка към същия, като в него задължително трябва да бъдат включени риба, аквакултури, продуктите и консервираните храни, произвеждани от тях. Напълно възможно е прегледът на списъка да покаже и други драстични пропуски, затова смятаме, че към него трябва да се подходи с изключително внимание.
Те изброяват някои от проблемите:
На първо място - обвързването на подобно постановление с пандемията от COVID-19 и с въведеното извънредно положение, при това със срок до края на годината е съвършено неправилно от методологическа гледна точка. Подобни мерки би трябвало да са дългосрочни и постоянни, защото произтичат от дългосрочни проблеми, затормозяващи българските производители много преди да възникне сегашната кризисна ситуация.
На второ място - трябва да се подчертае, че в постановлението без всякаква видима причина е изцяло неглижиран цял подотрасъл от производството на хранителни продукти - производството на риба и на продукти от риба и аквакултури.
Според тях въпросната програма по никакъв начин няма отношение към форсмаржорните обстоятелства, породени от пандемията и извънредното положение. Още по-малко тя има отношение към мерките за защита на българските производители от некоректните търговски практики, които родиха настоящия проект за ПМС.
На трето място - разумно би било да се предвиди етапност във въвеждането на мерките, като целта на въвеждането на етапи да бъде ефективното и ефикасно прилагане на Постановлението.
Твърдението, че промоционалната търговия е една трета от търговския оборот, не отговаря на истината, този дял е над 50%. Промоциите се правят под натиск и без изричното съгласие на производителя. Това жестоко потиска търговските марки на знакови български производители.
Така наречените "Бели марки" заемат все по-голям дял в оборота на търговските вериги. Производителите не са заинтересовани да ги произвеждат, защото практически работят на себестойност, а някои дори са на загуба, но са принудени да се съгласят, за да разхвърлят разходите си върху по-голям обем производство (economy of scale). Във връзка с това в проекта би могло да се предвиди текст, че 90-100% от т.н. "бели марки" на веригите, следва да се произвеждат от български производители, при съответната нормална рентабилност за производителя.
Ежегодна практика е веригите да настояват за "подобряване на условията", при които производителите доставят на търговските вериги (от 2 до 3%). За да посрещнат разходите си за реализация, стигащи и надминаващи 40% от доставната цена, производителите са принудени да вдигат доставните цени, но това ги прави неконкурентоспособни и свива пазарния им дял за сметка на вносни или на т.н "бели марки" стоки.
vladimir-guetzov
на 09.04.2020 в 01:48:29 #1Що се отнася за София -най-големия консуматор и пазар на плодове и зеленчуци в България,като и на месо и млечни продукти е необходима ,,Специална програма ,,,политика и инвестиции за да се създаде ХРАНИТЕЛЕН ПОЯС ОКОЛО СТОЛИЦАТА.Смисъла е да се изградят оранжерии,овощни насаждения ,ферми произвеждащи мляко и месо близо до столицата за да може да се засити огромните потребности от пресни и качествени продукти ,което е икономически обосновано и ефективно .София трябва да разчита на плодородните полета около нея и родното производство ,отколкото на внос на домати и ябълки от Полша и Гърция например.София като необятен пазар просто е специална и специални насърчителни мерки трябва да се приложат за зеленчуко производства ,производство на плодове ,месни и млечни продукти.