Национално представителните организации на работодателите отправиха предложения за промени в Закона за енергетиката, отправени до председателя на Комисията по енергетика при 47-то Народно събрание Радослав Рибарски.
Предложенията са на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Според бизнеса ценовите равнища на пазарния сегмент "ден напред" на търговската платформа на БНЕБ ЕАД продължават да бъдат изключително високи. Петте организации допълват, че за периода 1-27 май 2022 г. средноаритметичната цена на електрическата енергия е 399,50 лв./MWh, а среднопретеглената - 401,74 лв./MWh. Работодателите посочват, че за април тези стойности са, съответно - 340,36 лв./MWh и 344,01 лв./MWh. "Компенсациите, получавани за цените на електроенергията, оказват безспорно подкрепящ ефект за бизнеса. Въпреки това, винаги сме ги разглеждали като временна мярка за подпомагане на небитовите потребители. Считаме, че пазарът има нужда от дългосрочни решения, които да гарантират предвидимост на цената, стабилност на физическата доставка и да отворят вратата за възможности за управление на риска", отбелязват петте организации.
Те смятат, че такива решения ще бъдат от полза както за потребителите, така и за производителите и търговците. Работодателите заявяват, че дългосрочна мярка от такъв тип е възобновяване на предлагането на продукти със срок на доставка от минимум 6 месеца или една година (т.нар. "дълги договори"). Те обясняват, че настоящата практика на предлагане на продукти със срок на доставка от седмица, месец или тримесечие не може да се окачестви като предлагане на дългосрочен продукт.
Работодателските организации посочват още, че от юли 2021 г. насам предлагат предприемане на мерки за осигуряване на дългосрочна доставка, вкл. и чрез т.нар. "маркет мейкър". "За съжаление, досега сме получавали единствено обещания. Изрично следва да се отбележи, че и понастоящем има възможност за предлагане на продукти с дълъг срок на доставка на сегмента "Централизиран пазар на двустранни договори" (ЦПДД). Доколкото, обаче, съществува задължение производителите да предлагат енергията си на борсовата платформа, което не е съпътствано от задължение за осигуряване на минимални количества енергия за всеки пазарен сегмент, логично производителите предлагат голяма част от енергията си на пазар "ден напред". Тези, които предлагат енергия на ЦПДД, предпочитат месечни и седмични периоди на доставка", допълват те.
Според бизнеса това води до редица дефекти. Петте организации уточняват, че около и над 80% от търгуваната електроенергия в страната се реализира на сегмента "ден напред", което излага потребителите на голям ценови риск. По техни данни делът на краткосрочната търговия в Западна Европа е от порядъка на 20-40%.
"Около 70% от електроенергията на свободния пазар се предлага от дружества от групата на БЕХ. По този начин се създава пазарна концентрация и пазарното поведение на тези участници оказва съществено влияние върху целия електроенергиен пазар в страната", добавят те.
Като друг проблем те открояват липсата на предвидимост на разходите както за предприятията, които директно купуват на борсата, така и за тези, които осигуряват електроенергията си от един или няколко търговеца (обикновено доставката е на борсова цена плюс добавка).
Освен това, в момента търговете на TEЦ "Марица-изток" 2 за тримесечие били единствени на пазара, като централата предлагала тримесечните продукти със 100 лв. рискова премия - т.е. търсела се същата възвръщаемост като от спот пазар. Работодателите допълват, че смисълът на дългосрочните продукти е точно обратен за енергоинтензивната индустрия.
Те изтъкват, че всичко това води до неравнопоставеност на потребителите спрямо други пазарни участници. "В допълнение на гореизложеното, сегашната ситуация е в нарушение на препоръките на ЕК от май 2021 г., в които е отбелязано, че търгове за форуърдни продукти следва да се проведат още през юни 2021 г. Липсата на предлагане на продукти с по-дълъг срок на физическа доставка създава пречки и пред развитието на финансови продукти за управление на риска", смятат още работодателските организации.
Наред с това, според тях високата експозиция на потребителите към краткосрочния пазар у нас води до по-високи средни цени за индустрията спрямо западноевропейските ни конкуренти. От бизнеса обясняват, че средната цена за периода януари-април 2022 г. у нас е 200,55 EUR/MWh. След приспадане на осреднения размер на компенсацията за същия период, осреднената цена на електроенергията ставала 121,30 EUR/MWh. Според данни, публикувани в проучването на белгийските енергийни регулатори "A European comparison of electricity and natural gas prices for residential, small professional and large industrial consumers", средните цени на електроенергията за индустриални потребители с консумация над 100 GWh/год. във Франция, Германия, Белгия и Нидерландия варирали между 49 и 89 EUR/MWh в зависимост от страната и профила на потребление.
"Вижда се, че въпреки получаваните компенсации, цената на електроенергията за индустрията в България продължава да е неконкурентна", подчертават петте организации.
"Тъй като изпълнението на такава необходима мярка за стабилизиране на пазара, като предлагането на стандартизирани продукти с дълъг срок на доставка, се бави повече от година, Ви призоваваме да се предвидят текстове в Закона за енергетиката, които да гарантират предлагането на определени обеми електрическа енергия от производителите с господстващо положение със срок на доставка от поне 6 и/или 12 месеца", добавят те.
Според работодателите същевременно механизмът за компенсиране на високите цени на електрическата енергия трябва да бъде запазен до края на кризата, като за електроенергията, закупена по дългосрочни договори, да не се дължат компенсации.