Ще дадем 1 млрд. лева за саниране клас С, който скоро ще бъде забранен в Европа, защото е нискокачествен. Това заяви на пресконференция в БТА Николай Гълъбов, зам.-председател на Камарата на архитектите.

"В България в момента се стимулира лошото качество. И във ВиК сектора, където се слагат тръби, които след 2 години протичат. Клас С при енергийно саниране е извън Европа, скоро ще бъде забранен. Ние го поставяме като цел за нашето саниране, което струва 1 млрд.", заяви архитект Гълъбов.

Той обясни, че застроената среда се отразява на начина, по който живеем, колко сме щастливи и здрави. Важно е как организираме застроената среда. Проблемите в Аспарухово, в Бисер са както климатични промени, така и с начина, по който средата е организирана.

Архитектите на пресконференцията настояват да се изгради електронен регистър за проектите и да се върне конкурсното начало при архитектурните проекти. Така ще има гарантирано качество, ще се намали корупцията и недобрите практики.

Моделът инженеринг, който се прилага при големи строежи, предвижда проектният колектив да работи за изпълнителя. "Създадени сме да работим за конкретния човек. Архитектът е като агент, помощник. При инженеринга - изпълнителят налага критериите, налага какви материали се влагат, как да бъдат положени, дали тръбите ще издържат 3 г. или 20", обясни архитект Гълъбов.

"Архитектурната професия е регулирана и в Европа и за България. Нямаме инструментариума да събираме информация - никой не знае къде какво се проектика, какво се възлага. Чуваме, че чиновници възлагат договори на едни и същи проектанти. Подозираме, че там има комисионерство - връщане на част от парите на възложителя", каза зам.-председателят на Камарата на архитектите.

Той даде пример с Благоевград, където от 15 фирми, заявили готовност за участие в конкурс, 14 били дисквалифицирани. "При инженеринга печели този, който е избран. Саниране, което може да струва 250 хил., се печели за 800 хил.", обясни архитектът.

Архитектът е обнадежден за информацията, която излиза за лошите практики в ДАИ и в Градска мобилност, но, според него, там подкупите са малки. "В строителството говорим 100, за 500 хиляди може би и за милиони. Размерите на корупцията в строителния бранш може да са в пъти по-големи. Искаме подкрепа за да изградим електронен регистър да е ясно кой къде проектира. На наши писма от години се отговаря отрицателно", обясни архитект Гълъбов.

Нормативната ни уредба в строителството е тромава. Над 150 нормативни документа, които не са съгласувани. Прилича на панелен блок от крайните квартали - всеки пипал без ясна цялостна концепция и визия за бъдещето. Често законодателството е написано неразбираемо и може да бъде тълкувано по различен начин.

"Общините нямат финансови ресурси и хора, които да подготвят техническите задания. Те се изготвят от специалисти, които нямат нужната компетентност и след това заданието бива хвърляно на най-ниска цена. Когато е неразбираемо, заданието може да се коментира по различен начин, създават се възможности за корупция. Неяснотата на нормативната уредба води до това някои чиновници да искат финансово стимулиране, за да прочетат по определен начин закона", обясниха възможностите за нерегламентирани практики архитектите.

Те призоваха за по-високо качество. "Най-ниска цена за интелектуален продукт не е добър модел. Доклад на ЕК за България е за липса на качество в проектите, нямат оценка на въздействието защо се изпълняват. Строят мостове, а няма път до тях", даде пример архитект Николай Гълъбов.

Той обясни, че в закона е забранено да се работи под себестойност, но самото правителство, общините налагат да се работи под себестойност. Проблемът бил в бюджетите, които били 3 пъти по-ниски от нормалното за проектиране. "Ако вие сте архитект, който иска да оцелява, как ще го направите", запита зам.-шефа на Камарата. Не плащате на инженери, за софтуер, ползвате студентски труд. "Цените под себестойност са вредни за обществото и трябва да бъдат забранени поне в сферата на проектирането", категоричен е той.

Архитект Киряков от Старозагорския клон на Камарата обясни, че в България начинът на издаване на разрешение за архитектурен проект не е като в Евросъюза, където архитектът носи цялата отговорност. У нас било като по времето на СССР - имаме 3-4 степени на одобрение - независим надзор, община, контролен орган. "Този огромен поток от проекти да минава през един единствен човек, който да е универсален виновник, преобръща отговорностите в строителството, обясни арх. Киряков.

Той допълни, че в Европа стойността на проектантския труд е 8-12% от цялото. Във всички проекти у нас се залагат под 2%. "Живо се интересуваме какво става с останалите пари", обясни старозагорският архитект.

Арх. Марин Бакалов, председател на сдружение проектанти призова да има обществено обсъждани при промяна на нормативната база.

Зам.-председателят на Камарата на архитектите обясни Николай Гълъбов обясни, че с Указ 883, се регламинтира при промяна в нормативната уредба да се правят обществени обсъждания. "Това не се случва. Отношения на управляващите към експертите е надменно. Те са тези, които трябва да ни търсят, а става обратното - ние ги търсим, ние ги заливаме със становища и писма", обясни Гълъбов.

"Държим всяка промяна на нормативната уредба да става с предварителна дискусия за оценка на въздействие на промяната", заяви той и даде пример, че по данни на Агенцията за обществени поръчки (АОП) над 50% от тях са в строителния и в инженерния бранш.

"Говорим за милиарди левове, само 1 млрд. е програмата за саниране. Наицонално богатство, което се изразходва по недобри методи", категоричен бе Гълъбов.

Той е категоричен, че цените, на които се работи в България, са 30 % от реалните, което поставя сектора в сивата икономика. "Правителството принуждава архитектите да търси начин да оцеляват. За това после летят дронове. С програмата за саниране след година ще летят много дронове, ако продължи", убеден е Гълъбов.

По еврофондовете ЕС си е сложил % за проектиране, авторски надзор, проектен мениджмънт - те не се спазват.

"Тази държава се нуждае от министерство на бедността, тя с прекрасната си природа, с чудесните си хора, е най-бедната в Европа. Вероятно най-приляга за това ведомство министърът на финансите - оценката му да е не само колко може да изстисква от хората, а и за това колко те са бедни", заяви иронично-тъчно арх. Гълъбов.