В никакъв случай не бих могъл категорично да отрека тази информация.

Така зам.-председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите в България Крум Геров коментира пред news.bg появилата се информация за поскъпването на хляба.

Той поясни, че хлябът по нищо не се различава от останалите стоки на пазара и именно пазарът е този, който формира цената му.

Въпреки това не бива да забравяме, че тази стока и производството й струват пари, така че колкото и всички ние, занимаващи се с производството на хляб, да искаме цената му да е изключително ниска, на практика това няма как да се получи, заяви Геров.

По думите му напоследък медиите изключително често тиражират формулата за изчисление на хляба, която е 1:2:4 или с други думи казано, ако 25 ст е цената на килограм зърно, 50 е тази на 1 кг брашно, 1 лв трябва да е тази на 1 кг хляб.

Геров подчерта, че никой досега не е калкулирал в тази формула разходите, които всеки един хлебопроизводител има извън тези за суровина - разходи за труд и консумативи.

Освен това никой не калкулира минималната печалба и на хлебопроизводителите, заради която, естествено всеки един от нас работи, изтъкна зам.-председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите.

Той е категоричен, че цената на хляба е правопропорционална на тази на житото и брашното, но те не са единствени при формирането й.

Геров подчерта, че има и редица специфични фактори, които оказват своето влияние върху ценообразуването на хляба.

Ако времето е неблагодатно към реколтата от пшеница и продукцията е нискокачествена у нас, ние естествено купуваме вносно жито, за да може хлябът, който предлагаме да е на необходимото и очаквано от потребителите ниво, допълни още Геров и подчерта, че вносът на пшеницата естествено рефлектира и на крайната цена, определена по спомената по-горе формула.

Геров изтъкна, че съществуването на сив сектор в хлебопроизводството е тема, която пряко засяга всички производители на хляб - от най-малкия до най-големия.

Според него проблемът се състои в това, че фирми, съществуващи настрани от плащането на данъци у нас, си позволяват да продават готовия хляб много по-евтино, от което е логически възможно.

Именно тук идва и ролята на браншовите организации - да защитаваме интереса и на бизнеса и на потребителите по категоричен и ефективен начин, заяви още той.

Запитан дали промяната в цената на хляба ще се отрази по някакъв начин на качеството му Геров заяви: „Не мисля, че логиката е „цена-качество".

Ако държавните институции изкуствено огъват ръцете на производителите, налагайки им таван на крайните цени, със сигурност това ще резултира в използване на нискокачествена суровина, подчерта Геров.

Той допълни, че ако повишението кореспондира с цените на световните зърнени борси, означава и запазване качеството на хляба.

Не бива хората да се притесняват от някакъв рязък, изкуствено създаден скок в цената на хляба. Това вече биха били спекулации, категоричен е Геров.

Относно отправения призив от страна на председателя на Софийска стокова борса Васил Симов към българските производители да се възползват от обстановката в Русия и да изнасят колкото се може повече зърно Геров заяви: „Смятам, че каквито и да е „обобщения" и генерализации биха били несериозни".

По думите му всеки хлебопроизводител преценява сам откъде да купува своята суровина.

Що се отнася до качеството на зърното, това е проблем, който касае пряко зърнопроизводителите в България. Сигурен съм, че всеки хлебопроизводител търси най-добрия вариант „цена-качество", независимо дали у нас или в чужбина, заяви Геров.