Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) е възможност за малкия и среден бизнес в България да увеличи износа си за САЩ. Това заяви в лекцията си пред представителите на Американската търговска камара Ерик Рубин, посланик на САЩ у нас.

Той изтъкна, че стоки на стойност почти 2 милиарда долара и услуги на стойност почти 1 милиард долара понастоящем са предмет на търговия през Атлантическия океан между САЩ и Европа - и то ежедневно. По думите му ясно е, че търговията между САЩ и България е значително по-малка, но в някои области отбелязваме огромен растеж – „наблюдаваме 400% ръст на износа на продукти на химическата индустрия от САЩ за България през последните две години, както и 100% ръст в продажбите на медицинско оборудване”, отбеляза посланик Рубин.

Той посочи, че в България 87% от всички износители за САЩ са малки и средни предприятия, на които се падат почти 40% от стоките и услугите, предназначени за Съединените щати. Посланик Рубин цитира проучване на Българската академия на науките, според което благодарение на ТПТИ българският износ ще се увеличи със 7,7%, и по подобен начин производителността на труда в страната ще се увеличи с 6,8%.

По думите му благодарение на споразумението процесът на износ може да се улесни дори още повече. „Имам предвид, че в крайна сметка, малките и средни предприятия по дефиниция не разполагат с достатъчно потенциал от работна ръка, за да могат да възложат на някои свои служители да се занимават само и единствено с цялата сложна документация, да се занимават с митата, разпоредбите за ДДС, различните и дублиращи се стандарти за безопасност, както и с множество други въпроси, които трябва да се вземат под внимание, за да бъде изнасян даден продукт”, коментира посланик Рубин.

Малките и средни предприятия обикновено доставят в малки количества, което означава по-малка обща стойност на доставените стоки. „В момента минимумът в Европейския съюз за митническите задължения е 150 евро, а в САЩ е 200 долара. Все пак, като помисли човек, гражданите на ЕС, пристигащи в САЩ със самолет, в повечето случаи успяват да внесат безмитни стоки на стойност до 800 долара в придружаващия ги багаж, обърна внимание дипрломатът.

Така че защо налагаме мита на малки доставки, а позволяваме ръчно пренасяните стоки да прекосят океана? В рамките на ТПТИ, ние бихме могли да се договорим да отменим тарифите и други налози, свързани с търговията, за всички доставки, които идват в рамките на договорена стойност”, заяви посланик Рубин.

Той цитира и проучване, публикувано от Института за пазарна икономика, чиито даннио сочат, че 50% от износа на България за САЩ се облага с мита и от тях 40% се таксуват над средната стойност. Изводът, който се прави от изследването е, че директният положителен ефект от очакваното премахване на митата ще бъде отчетлив по отношение на 40% от българския износ в САЩ.

Посланикът разгледа и въпросът, свързан със защитата на потребителите и съставените регулаторни стандарти и подчерта необходимостта от хармонизирането им в САЩ и Европа.

Той се спря и на темата земеделие. „Има фактори в Европа, както и тук, в България, които всяват страхове, че американският земеделски износ ще залее европейските пазари. Или че САЩ ще принудят Европа да занижи стандартите си по отношение на безопасността на храните. Или че ние ще принудим потребителите в ЕС да купуват храни, съдържащи биотехнологични продукти. Всичко това е твърде далеч от истината”, категоричен бе Ерик Рубин.

Като контрааргумент той визира данните за износа на земеделска продукция от ЕС за САЩ, който по думите му е нараснал значително от 6 млрд. долара през 1995 г. на 21,6 млрд. долара през 2014 г. „Това показва, че има истински проблеми с достъпа на американска земеделска продукция до пазарите в Европа”, коментира посланик Рубин.

Освен това в лекцията си той опроверга още едно твърдение, свързано с това, че американското земеделие се доминира от „ферми-фабрики”, като изтъкна, че 96% от земеделските стопанства в САЩ, са семейни и именно те осигуряват 87% от земеделската продукция там.

Посланик Рубин бе категоричен, че нито САЩ, нито ЕС имат интерес от снижаване на стандартите в областта на безопасността на храните.