Българското земеделие и животновъдство са най-губещите от периода на преход в българското общество. Това заяви зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова, цитирана от money.bg.

При срещите си в Брюксел вицепремиерът Меглена Плугчиева и министърът на земеделието Валери Цветанов ще се опитат да получат разрешение от ЕК България да даде като държавна помощ 60 млн. лв. за животновъдите.

Към момента делът на отрасъла в брутния вътрешен продукт е 3.8 на сто, а в брутната добавена стойност е на същото равнище както през миналата година, 4.7%.

Аграрният сектор бе един от най-сериозно развитите през миналия век в България, но от началото на 90-те години много от предприятията престанаха да съществуват и секторът загуби своето значение за националната икономика.

И в момента липсва ясна държавна стратегия, липсват приоритети и целият сектор остава фрагментиран и управляван от монополи, а често пъти се използва и от организираната престъпност като прикритие за пране на пари от дрога, трафик на хора и коли.

В последните няколко години отново, големи надежди се възлагаха на присъединителните фондове, но все още няма осезаеми резултати, на базата на които да се каже, че секторът се развива.

А скоро няма и да има с оглед на спирането на средствата по програмите на САПАРД.

Без оптимизиране на производството, повишаване на производителността и увеличаване количеството и качеството на произвежданата продукция, земеделието ще си остане там където е в момента, архаизъм от миналия век.

Често пъти продукцията не отговаря на държавните критерии за качество, най-явен пример в това отношение е добивът на мляко, който в повечето стопанства няма нищо общо с европейките изисквания за хигиена на процеса.

Проблем са и сериозните недостатъци на законодателството по отношение на отдаването на аренда на земеделските земи и най-вече на ролята на общините в процеса.

Повишаването на цените на хранителните продукти, предизвикано от ръста на потреблението в Азия и промените в глобалния климат и разширяващото се производство на биогорива вероятно ще привлекат повече инвестиции в земеделието, като ще доведат до увеличаване на обработваните площи, но само ако държавата създаде привлекателни условия за такива инвестиции.

А това няма как да стане без реформиране на сега действащата администрация и законодателство в сектора.