Идеята за изнасяне на държавните институции там, където са центровете на клъстерите, лансира президентът Росен Плевнелиев по време на бизнес закуска в столичния хотел „Шератон" с представителите на Гръцкия бизнес съвет в България.

Плевнелиев съобщи, че България в следващите седмици планира следваща стъпка в административната реформа, с цел да бъде по-ефективна в подкрепата на бизнеса и съобщи, че е редно българските агенции, свързани със земеделието, да не стоят комфортно в София, а да бъдат преместени по-близо до индустриите, до фабриките, до потребителите, до клиентите.

Президентът изрази недоумение защо Агенцията по рибарство е в София като логичното й място е в Бургас или Варна. Такова е мнението му и за туризма: „Правилно е държавата да изнесе и услугите в регионите - там където са клъстерите и услугите.", категоричен е държавният глава.

По думите му, където има магистрала, трябва да има индустриална зона, там където има индустриална зона, трябва да има фабрики, но не една фабрика тук, една фабрика там, трябва да има клъстери.

Русе и Пловдив той посочи като подходящи центрове за клъстер земеделие, Пловдив и Стара Загора - за центрове на клъстер логистика, а София - за клъстер в информационните и комуникационни технологии и индустриите, свързани с човешкото здраве. Русе, Бургас, Варна, Добрич, Пловдив могат да бъдат клъстери за производство на храни и туризъм, добави Плевнелиев.

Плевнелиев заяви убедено, че България може да подобри драстично своята конкурентоспособност, когато бизнесът и институциите работят заедно и съобщи, че ще бъде променен Законът за чуждите инвестиции: „Чуждите инвестиции са тотален приоритет за България.", подчерта той. Президентът съобщи и ,че образователната система на България ще бъде настроена така, че да произвежда кадри за клъстерите и каза, че има нужда от повече агрономи, инженери, хора, които могат да обслужват реалния бизнес.

Държавният глава изтъкна важността на енергийната ефективност и подчерта, че националната програма за енергийна ефективност ще увеличи богатството на българите. 92% от богатството на българите е в недвижими имоти, посочи той и добави: „Ние сме световни рекордьори - в България има 3,1 милиона семейства и те притежават 3,4 милиона жилища.".

Според държавния глава само с една програма, в която държавата налива 1, 5 млрд. евро ще бъде увеличено богатството на българите с 15 млрд. евро. Той обясни сумата с изчислението, че цената на санирано жилище скача със 100 евро/кв. м, умножено по 62 кв. м средно на панелка и по 770 000 панелки.