Около 168 000 неработещи, неучещи и необучаващи се младежи, отчитат от УНИЦЕФ-България. Те са стигнали само до основно образование, а някои не са стигнали и до тази фаза.

Що се отнася до етноса, „първенци" са българчетата - 46%. 36% са от ромския етнос, а 15 от турския. 3% не посочват принадлежност.

Данните представи Мария Янкова от УНИЦЕФ България по време на дискусия в „Червената къща", като изтъкна, че е важно тези млади хора да бъдат намерени, за да разчитаме на това поколение в бъдеще като работна сила.

Тези данни се пресрещнаха със статистиката на Евростат, която сочи, че 12,9% български младежи между 18 и 24 г. не учат, не работят и имат основно или по-ниско образование.

Според експертите все още сме далеч от една от целите на националната програма „България 2020" - намаляване на дела на т.нар. „преждевременно напуснали" училище да е под 11%.
Все пак има и положителни изключения - Южният централен район и Югоизточният район са подобрили показателите си и напускащите рано училище са намалели.

През предходните 2-3 години процентът им за страната като цяло е по-нисък и варира между 11,8 % и 12,5 % , отчетоха експерти от Министерството на образованието и науката.

Павлина Вълева представи Плана за изпълнение на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020 г.) на просветното ведомство.

Тя направи едно уточнение - отпадналите ученици са в училищна възраст, които не посещават училище. Преждевременно напусналите са на възраст 18 - 24 години с основно, по-ниско от основно образование, не работят и не учат. „Това са тези маргинали, които трябва да намерим начин да ги върнем в образователната система или да им дадем квалификация", коментира Вълева.

В стратегията са заложени три вида политики: за превенция на отпадането и преждевременното напускане, за интервенция (с насока само към тези, които почти са отпаднали или са отпаднали и трябва да бъдат реинтегрирани в системата).

Третата група представя политиките за компенсиране, насочени към млади хора над 18 години, които вече са вън от задължителната училищна възраст - 16 години.

Причините за напускането на системата са различни - икономически, социални, образователни, етнокултурни, институционални. Вълева напомни, че образованието не е задължение на МОН, а на институциите като цяло, а и на родителите.

МОН иска да се създаде единна национална система с информацията за максимален брой лица в риск от отпадане. В нея ще бъдат включени и тези, които никога не са посещавали училище, напуснали са образователните институции. Непродължаващите образованието си след основния етап или по-късно също ще бъдат във фокуса.

Експертите са убедени, че тази система е основният инструмент за подобряване на превенцията.

Директори, представители на общините и други заинтересовани от образованието институции подкрепили идеята за създаване на такава система. В нея всяко дете ще има индивидуален картон, който ще отразява как се развива проблемът.

Няма как да помогнем на лицето Х, ако не се обърне внимание на причините, уточни Вълева, а те са свързани със семейната среда, дори със здравословното състояние на детето и други хора около него.

„Вървим към варианта да търсим тези хора и да ги активираме, за да получат някаква професионална квалификация, за да ги вкараме на пазара на труда", изтъкна експертът.

Според другия представител на МОН, Йосиф Нунев, когато в едно общество проблемът започне да се раздухва, отговорните фактори за разрешаването му започват да си казват истината (б.р., визира тревожните данни).
Като бивш директор Нунев знае как се крият ученици, които всъщност не посещават училище. Той допусна , че цифрата ще расте още 2 години. Нунев е запознат с идеята на единен регистър, като изтъкна, че персоналният картон е практика във Франция.

Чрез проверки Регионалният инспекторат по образование в София успява да осъществява контрол относно това, дали отсъствията на учениците се отразяват в документацията. За тази учебна години заедно с директорите на училищата са разработили механизъм за взаимодействие на три нива: РИО- училища и Столична община. Столична община има право да наложи санкция на родители, които не осигуряват присъствие на децата в училище. Все още обаче няма санкционирани родители, подчерта обаче старши експерт Милена Тодорова от РИО -София.

От общината отговарят на РИО, че на адресите често не откриват родители, които да понесат отговорността си.

На дискусията присъстваха и представители на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе", който вече 5 години провежда програма за намаляване на отпадналите от училище ромските деца. В нея участват 36 000 ученици от 170 училища. Целевите групи са 4, 7 и 8 клас.

„Вкарахме си учениците в училище", отчита след 5 години Нели Николова от „Амалипе". Доволна от това, тя напомни, че сега предстои да мотивират децата да четат.