460 са отличните оценки от всички кандидат-студентски изпити в редовната кампания за прием в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".
Това съобщи началникът на „Учебен отдел" Димитър Бойков, цитиран от „Мега Комюникейшън".
Най-много шестици има на изпита по български език - 195, следват математиката - 84, и историята - 56.
Резултатите от всички изпити могат да бъдат проверени на интернет-страницата на висшето училище или на таблата пред сградата на Ректората, обясни Бойков.
Пълните шестици са 55, отличните над 5,50 - 406, а много добрите - 1 806, сочат данните от „Учебен отдел".
Най-впечатляващият общ резултат е от изпита по теология - 11 от общо 23 бъдещи висшисти са получили пълни шестици. Това е 48% от всички оценки по този предмет, казаха от „Учебен отдел".
Високи са резултатите и по математика - има 11 пълни шестици и 73 оценки над 5,50, което е 10% от проверените работи.
Най-масовата оценка е „Добър" - получили са я 2 360 кандидати или 29% от явилите се на изпитите по време на редовната кампания. Със „Среден" и „Слаб" са оценени съответно 1 629 и 1 962 работи, анулираните са 6, става ясно от обобщените резултати от изпитите в Пловдивския университет.
В редовната кампания участваха 8 224 кандидат-студенти, от тях скъсаните са 24%.
Според нея най-много двойки има на изпита по български език - 1 045, следват история - 307, английски език - 237, и география - 211.
От 4 019 души, които се явиха на най-масовия изпит по български език, 195 са получили шестици, а 886 - много добри, което е 27% от всички проверени работи. 30% са оценени с „Добър", тройките са 17%, а слаб резултат са показали 26% от кандидатстващите, каза Бойков.
Прави впечатление, че на традиционно трудния изпит по химия няма нито един скъсан, а близо 50% от явилите се 106 кандидати са получили „Много добър", коментира Бойков.
В общото класиране ще участват и кандидат-студентите, които се явиха на предварителните изпити от 2 до 5 юни.
За новата академична година висшето училище приема общо 4 150 бакалаври в редовна и задочна форма, което е с 20% повече от миналата година.
Заявените бройки са за над 70 специалности, акредитирани както в деветте основни факултета, така и в двата филиала на Университета в Кърджали и Смолян.
MIKIMAX
на 29.07.2009 в 12:14:29 #1"Прави впечатление, че на традиционно трудния изпит по химия няма нито един скъсан, а близо 50% от явилите се 106 кандидати са получили „Много добър"" ................................. И тук, както и в Университета по хранителни технологии в Пловдив, изпитът се провежда с тест, чието ниво на трудност всяка година става все по-ниско и по-ниско и понастоящем е далеч под санитарния минимум...С това университетите "решават" въпроса с набавяне на студенти, което през последните години е една особено трудна задача. Университетите са принудени да вършат това поради обстоятелството, че, съгласно настоящата нормативна уребда, субсидията им се определя от броя на обучаваните студенти. Само че медалът има и друга страна. С това катастрофално понижаване на изискванията на входа в университетите попадат полуграмотни или съвсем неграмотни младежи, чието място определено не е на студентската скамейка. Така порочният кръг се затваря. За да се осигурят студенти в по-горните курсове, драстично се понижават изискванията на семестриалните изпити, разрешава се на студентите да преминават в по-горен курс с "ен"-броя невзети изпити, оказва се натиск върху преподавателите, които все още се стремят да поддържат необходимото академично ниво на изпитните сесии, ректорът, чрез стветна заверка в "Учебен отдел", масово разрешава на студентите да посещават 50 % от занятията и т.н. и т.н. Всичко това води до един единствен резултат - в основната си част завършвашите студенти са с изключително слаба подготовка, абсолютно непригодни за реализация в съвремените условия. Попаднали в този капан, университетите трескаво търсят да "внесат" стуенти отвън - главно от Турция и Македония. Само че по качество и ниво на подготовка в огромната си част тези студенти стоят по-ниско и от българските студенти. Това принуждава университетите да върват към нова витка по спиралата на понижаването на изискванията, а оттам - и на качеството на подготовката... Въпросът е на кого върши услуга тази сега действаща система, която е публична тайна? И другият въпрос - докога университетските ръководства ще си затварят очите пред последиците от тази система, които са абсолютно в разрез с интересите на страната? Темата за корупцията тук не коментирам, но тя е абсолютно тясно свързана с казаното...
