Имам не само надежда, но и лична ангажираност парите за наука за младите учени да се увеличават. Това се зарече вицепремиерът и образователен министър Меглена Кунева в БАН.

По думите ѝ, това е базирано на добре работеща държава. Необходимо е да има по-добри приходи, за да се вдига БВП и по-голям процент от него да отива за наука.

Вицепремиерът Меглена Кунева участва в обществена дискусия на тема "Научните чудеса на България - образование, иновации и бизнес" в БАН. Според Кунева това, с което България може да блести, са българските умове.

Като важен приоритет тя определи изграждането на научно-изследователската инфраструктура.

Връзката между бизнеса, образованието и държавата е „божествената частица“, смята просветният министър. „Ако успеем това да направим, наистина ще дръпнем много напред“, убедена е Кунева.

Стажовете са добра практика. Тяхната продължителност трябвало да бъде около 6 месеца, за да може студентите да влязат в същината на работата в реалния бизнес.

Реализацията на студентите трябвало да става все по-водещ елемент във финансирането на университетите. Кунева констатира липсата на софтуерни специалисти. В IT сектора се появявали множество частни инициативи, които да запълнят празнотата – не с образование, а с обучения.

„Трябва да направим така, че изследванията в БАН, нашите връзки с българските университети, да подпомогнат създаването на качествени кадри и да помагаме на индустрията да се развива“, заяви на свой ред председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.

Само ако започнем да произвеждаме, България ще излезе от това положение, в което се намира, убеден е той.

В цял свят науката разчита на институционното финансиране – това е бюджетната субсидия. „Основната част от подпомагането трябва да дойде от държавата“, смята още председателят на БАН.

За крайно необходимо той смята създаването на Национален съвет по наука и иновации, който да бъде под ръководството на министър-председателя. В този орган трябвало да има учени, представители на българските производители и държавната администрация.

Крайно време е да се определят общонационалните приоритети, за да могат учените да се ориентират как да са полезни на страната си, подчерта още акад. Воденичаров. Той смята, че държавата трябва да подпомогне изграждането на гаранционни фондове, които да подпомагат науката.