Над 50 %, дори 60 – 70 % от учениците в някакъв момент от живота си са били обект на кибертормоз или те са го извършвали. Това заяви пред БНР психологът Панайот Рандев.

Той коментира, че явлението кибертормоз се е появило в края на 90-те години и началото на 21 век. Семействата, обществеността и властите пренебрегвали този вид тормоз, въпреки че е многолик и се увеличава с всяка година.

Всяка електронна комуникация, съзнателно насаждаща враждебно и оскърбително отношение към друг човек, представлява кибертормоз. Най-честите мишени са именно децата и младежите в училищна възраст.

В много от случаите възрастните не забелязват, че децата им са жертва на кибертормоз, защото той е невидим и нетрадиционен. С родителите и учителите си споделят около 10 % от децата.

Психологът коментира, че при традиционния тормоз около 15-20 % от децата споделят с учителите си. 30-35 % са тези, които споделят с родителите си. 70-80 % от учениците ставали обект на словесен тормоз – обиди, неприлични забележки.

Панайот Рандев обясни, че ако се говори за образователната сфера в цяла България, има 200 000 – 250 000 случаи на тормоз годишно. Около 80 000 – 100 000 от тях са на кибертормоз. Според статистиката на Държавната агенция за закрила на детето случаите били 100.

Психологът обобщи, че грубо казано всеки 10-ти е психологически зависим, а всеки 20-ти е клинично зависим.