Академик Самуил Рефетов, който е номиниран за Нобелова награда за физиология или медицина за откритието си на т.нар. Рефетов синдром, свързан с мутация на рецептора на щитовидния хормон, получи званието „Почетен гражданин на Русе".

Днес професорът от Чикагския университет посети родния си град, във връзка с 10-годишния юбилей от възстановяването на Българската академия на науките и изкуствата. Той бе удостоен и със званието Доктор Хонорис кауза на Русенския университет и участва в научна конференция в Русенската болница в областта на ендокринологията, съобщава БГНЕС.

"За мен не е важно дали ще получа Нобеловата награда за медицина или не. Щастлив съм, че моите колеги от Академията за наука и изкуства ме намират достоен за това отличие. Напуснал съм 13-годишен родния си град Русе и сега признанието да стана почетен гражданин ме кара да се вълнувам", сподели Рефетов.

Той изложи наблюденията от практиката си, които го накарали да изследва ендокринологичния проблем.

"При новородените са много чести болестите в щитовидната жлеза. Едно дете на 2500 новородени в целия свят има болест с щитовидната жлеза, повечето не могат да произвеждат хормона. От тях само при 20 на сто се познава причината. Причината е, че нямат хормона, но не се знае точно защо. И това е, което аз изследвам. Най-големият проблем в света е дефицитът на йод, защото йодът е един елемент,който е абсолютно нужен, за да се направи самият хормон. Има 300 млн. души, които живеят в зони, където няма достатъчно йод и има различна степен на дефицит на хормона. Сега разбираме, че има болести, при които хормонът съществува, но не може да действа, и тези заболявания не могат да се разпознаят при раждането", сподели за проблемите в своята област акад. Рефетов.

Оценката на академика е, че колегите му в България са изключително добри специалисти, но са принудени да търсят работа в чужбина. По думите му там ги вземат именно, защото са способни. Акад.Рефетов коментира, че и в САЩ има проблеми с осигуряване на средства за научни изследвания, особено за младите хора, които искат да се занимават с научна работа.

"Конкуренцията за фондовете, които отпускат средства, е голяма. А другият проблем е,че фондовете ги дават за три години на младите учени. След три години трябва да се изискват нови фондове. И понеже младите ги е страх, не вярват, че ще могат да продължат така, напускат рано и отиват в индустрията, в частната практика. Това е проблем, който го има в целия свят. При нас в Щатите този проблем е по-голям, защото заплатата зависи от фондовете. Университетът не ви плаща. Вие вземате фондове за изследвания и ако правите 50 % изследвания, 50% от заплатата трябва да ви дойде оттам. Остатъкът, ако си лекар, е от пациенти или преподаване в университета", обясни акад. Рефетов.

Д-р Самуил Рефетов е роден през 1937 година, а 12 години по-късно емигрира със семейството си първо в Израел, след това в Белгия и Канада. Номинацията му за Нобелова награда е предложена от УС на Българската академия на науките и изкуствата за постижения в областта на ендокринологията и генетиката, третиращи широка гама от заболявания, при които гените играят основна роля.