След като свалиха униформите и червените връзки, българските младоци се впуснаха в преоткриване на "демократичните" ценности. Само че не всички - и родители, и ученици, ги разбраха правилно. Свободата се превърна в слободия, а слободията - в помен за демокрацията.

Само че българинът нали си е човек на крайностите - като се опари от "14-годишната свобода", сам потърси алтернативата й – “затвор” и за децата, и за родителите. Защото, какво ако не затвор е и за едните, и за другите задължителното надзираване след 21.00 (и тук му е мястото да помислим, всъщност кой кого ще надзирава).

Особено при приближаване на лятото, както прозорливо отбеляза в пленарната зала депутатът-актьор Стефан Данаилов. Той дори мъдро предупреди, че “ставаме за смях". И наистина, как ли можеш да забраниш на някой "нощната свобода", след като той цял живот е раснал с нея?! - Защото 14-годишните днес са рожбите на Прехода 1989-2003.

А и като се има предвид законността у нас - не е ли просто един фарс и този български закон - умиване на ръцете - "ние да забраним, пък нищо, че те ще правят каквото си искат".

Тогава кой го е грижа за 14-годишните?