Минимални позитиви за България в мониторинговия доклад на Европейската комисия за образованието у нас през 2015 г.

Представителят на ЕК Франческо Попа презентира последните мониторингови заключения за изминалата година. Те отчитат слаб напредък в някои области, но потвърждават несправянето ни с повечето проблеми в сектора.

Все повече българи завършват висше образование, отчете Попа, като попари добрата новина с лоша - уменията и подготовката на завършилите още не е на наистина добро ниво и не отговаря на потребностите на пазара на труда.

Учениците ни остават слаби по природни науки, математика и четене с разбиране. Попа обясни това с факта, че в страните, където образованието било на равни начала, общите резултати били по-високи.

У нас обаче още имало сегрегация* още от ранна училищна възраст. Близо 1/4 от ромските деца между 7 и 15 години не са обхванати от образователната система, обясни Попа.

Според него много сериозен проблем остава ранното отпадане от училище.

За 2015 г. прогнозно 13% от младежите не са завършили 8 клас. Този дял варира за различните региони - в София става въпрос за 5,9% отпаднали ученици, докато в северните региони на страната процентите варират от 16% до 20,8%.

Качеството на професионалното образование в България все още е недостатъчно, убедени са в ЕК. В черните класации още държим и първенството по брой млади висшисти, които са трудово заети на работни места, изискващи по-ниска квалификация.

Изказано в цифри, учениците ни са назад по резултати в основни направления - по данни от 2014 г. 36,9% от децата на 15 г. са показали слаби резултати в природните науки, докато средният дял за ЕС е 16,6%.

За същия период инвестициите в образованието като процент от БВП са с около 1,5% по-ниски от тези в повечето членки на Съюза.

1,8% от възрастните ни са били ангажирани в процеса на учене през целия живот на фона на 10,7% в ЕС.

***
Сегрегация - политика на принудително отделяне на определена група от населението (по Уикипедия)