В София се проведе възпоменателно утро, посветено на 150 години от рождението на проф. Любомир Милетич. То бе проведено от дружество „Тракия" - София, Македонския научен институт - София, Института за исторически изследвания към БАН, Тракийския научен институт и Народно читалище "Кузман Шапкарев - 2009".

Този бележит български учен и общественик е роден на 1 /13/ януари 1863 година в Щип, Македония. След като завършва основното си образование следва славянска филология в Загреб и Прага, където полага докторския си изпит.

С основаването на Софийския университет е избран за професор, като на преподавателското поприще посвещава 40 години от живота си, а до края му (1 юни 1937 година) е и председател на БАН.

Поклонението започна в с полагане цветя пред гроба на проф. Л. Милетич в Централните софийски гробища.

Слово произнесе Николай Димитров, един от организаторите на честването. В него той подчерта, че изключително ясно е откроен приносът на проф. Милетич в българската материалната и духовна култура. По-важното и трудно е да оценим, как и колко ефективно използваме и пазим това, което той е сътворил.

Според Н. Димитров, Л. Милетич се нарежда сред най-видните български интелектуалци и общественици за своето време. Освен славистиката, основен акцент в неговата научна и обществена дейност са борбите за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия. По негово мнение нито Източнотракийският имуществен проблем, нито тракийската памет не биха имали такава жизненост, ако не беше книгата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 год."

Затова и битката за делото на Милетич продължава и днес!

Слово пред присъстващите произнесе и Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България. Премянов припомни, че проф. Милетич оставя повече от 400 труда, сред които ценните трудове на тракийска тематика като "За Тракия", "Родна Тракия", "В Македония и Одринско", "Западна Тракия и договорът за мир в Ньой", "История на Гюмюрджинската република", "Разорението на тракийските българи през 1913 година", както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година.

 

След поклонението на гроба на бележития български учен, в Македонския дом в София в памет на проф. Милетич бяха произнесени слова от учени и общественици.

 

По думите на проф. Илия Тодев, който е директор на Института за исторически изследвания (ИИстИ) при БАН, днес ние наблюдаваме процес на сливане на две основни тенденции в нашия обществен и научен живот. А именно, тази на патриотизма с тази на академизма. И настоящото честване е само един израз на това сливане.

Според проф. Тодев то, разбира се, е напълно недостатъчно и затова през есента на тази година се планира провеждането на международна научна конференция в София, откриване на изложба за живота и делото на забележителния учен, както и отбелязване на годишнините от Илинденско-Преображенското въстание и Кресненско-Разложкото въстание. Това ще допринесе за по-пълното запознаване с приноса на проф. Милетич за развитието на българския народ и държава.

В словото си доц. Д-р Александър Гребенаров от Македонския научен институт (МНИ) - София припомни, че проф. Л. Милетич е един от главните организатори на института. И въпреки, че по държавно-политически съображения не става веднага негов председател, а поема издателската дейност той е в основата на дейността му. Затова определи като незаслужено отдаването на почит към делото му само с една паметна плоча на т.нар негова къща в София. И призова за издигане на паметник на този заслужил българин в България.

Д-р Ваня Стоянова от Тракийския научен институт припомни със своето изказване, че и днес пропагандите на Сърбия, Гърция и Македония се борят да го „притежават" проф. Л. Милетич. Всяка една от тях оспорва неговата етническа принадлежност и се стреми да „докаже" неговата съпричастност към себе си. И това е така, защото научното наследство на проф. Милетич е колосално не само за времето си, но и за настоящето ни. Тя припомни думите на Милетич, че: „Тракийскийският български погром няма себе равен в новата ни история!"

Доц. д-р Георги Митринов от Института за българския език „Любомир Андрейчин" - БАН, от своя страна, акцентира върху факта, че проф. Л. Милетич не е бил кабинетен учен, а е провеждал теренни проучвания, които са дали тласък на развитието на езикознанието ни.

Той е един от немногото изследвачи както на българската книжнина написана с гръцки букви, така и на говора на българите в Седмоградско. Доц. Митринов изтъкна и факта, че Милетич е първият българин, чиито трудове се отпечатват официално във Виена.