Какви претенции има бизнесът към висшето образование, след като 92% от него са малки и средни предприятия. Това попита бившият ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и председател на ПГ на АБВ проф. Борислав Борисов по време на дискусия по въпросите на висшето образование.

„Бизнесът имал претенции и е недоволен от висшето образование, аз лично, като два мандата ректор на УНСС, си позволявам да имам пет пъти по-големи претенции към бизнеса! Нека да погледнем само структурата на бизнеса – 92% са малки и микро предприятия – да не ги свеждам до тъща и зет”, коментира проф. Борисов. 7% са средни предприятия, а едва 0,2 % са едри предприятия.

„По какъв начин искаме бизнесът да е доволен – висшето образование не готви специалисти за сергии и магазинчета”, заяви проф. Борисов.

По думите му висшето образование готви специалисти, които осигуряват технологичния прогрес на фирмата. Той даде пример с перфектните разработки на бронежилетки на Института за металознание, които по думите му „стоят в изложбената зала”. Проф. Борисов попита колко инвестира бизнесът във висшето образование.

В изказването си Борислав Борисов постави акцент и върху структурата на висшето образование и разрасналия се брой икономически ВУЗ-ове, които, по думите му, от 3 сега наброяват 38. 12 ВУЗ-а в страната обучават юристи, а преподавателите в тях числено са едни и същи.

Данните на проф. Борисов са, че от 1990 г. 2,2 пъти е нараснал броят на студентите, а преподавателите 1,2 пъти. По думите му в Станфордския университет на седем души има един преподавател, в Техническия университет в София на 17 студента -  1 преподавател, в Лондонското бизнес училище на 4,5 студента - един преподавател, а в УНСС на 45 души – един лектор.

Проф. Борисов бе категоричен, че многото ВУЗ-ове по икономика и право са били разкрити, защото в тях не се изискват инвестиции. Той бе категоричен, че частните висши училища не подготвят собствени кадри, а всички си затварят очите и със заобиколката "втори трудов договор" преподавателите сами девалвират качеството на висшето образование.

 „Кого лъжем – себе си и децата си?”, попита проф. Борисов. Като председател на парламентарната група на АБВ, проф. Борисов даде положителна оценка на приетите промени в Закона за висшето образование, с които на университети се разрешава стопански да реализират своята научноизследователска продукция от предмета на своята дейност.

„Българските университети единствени досега в ЕС нямаха право да реализират стопански научната си продукция”, коментира проф. Борисов. По думите му с промените в закона се дава възможност на университетите да създават търговски дружества и даде пример с Харвардския университет, който печели 27 милиарда от научни патенти.  „Това е голямо постижение на законодателството”, коментира още той.

Така също се разрешава на университетите ни да организират свои структури в чужбина и да правят обучение чрез „франчайзинг”. „Ние имаме десетки хиляди българи в чужбина. Десетки места не се усвояват от плановите бройки. Защо не ги учим българите в чужбина?”, попита проф. Борисов. 

По време на дискусията бяха поставени въпросите, свързани с дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и фактът, че всички университети са отличници във всяка една област.

Теодоси Теодосиев, преподавателят по физика от Казанлък, изтъкна моралния проблем пред системата на средното образование, като посочи, че за година броят на отсъствията се увеличава. „В момента образованието е девалвирало – от година на година средно от 1200 отсъствия към 26 – 27 хил., което показва девалвиране на нравствените ценности. Стига се дотам ученик в 9-ти клас да не може да си напише вярно името”, предупреди Теодосиев. 

50% от висшистите в страната не могат, след като са завършили образованието си, в продължение на 5 години да си намерят работа. Това каза заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков по време на дискусията.

„Ние трябва да намалим броя на студентите два пъти. Това трябва да стане постепенно, посредством възможностите за специализация и преквалификация”, коментира проф. Денков. Той посочи, че подходът е новаторски и той е базиран на системи за оценка на качеството, използвани в световни университети. По думите му при оценката на качеството големите университети  говорят за брой нобелови лауреати.

„Няма качествено образование без наука – един учен иска да каже на студентите това, което той прави, и как го правят другите по света”, коментира проф. Денков. Той посочи, че е необходимо да бъдат заложени критерии, които ще покажат кои са излишните специалности в системата на висшето образование. По думите му в този процес в МОН трябва да бъдат изключително внимателни и да отчитат разликите в отделните направления – спорта, изкуствата и др.

Проф. Денков изтъкна, че в момента недофинасирането на ВУЗ-овете е поне два пъти. По думите му вкарването на науката като основен стълб цели връщането на престижа на висшите училища.

„В момента това е мечта, но ние можем да я направим план за действие”, заяви проф- Денков. Той бе категоричен, че при изработването на съответните критерии ресорните министерства трябва да помогнат в изработването им и определянето броя на различните специалности, необходими на пазара на труда.