Разходите за Научноизследователска и развойна дейност в България през 2014 г. са в размер на 0,80 на сто от БВП. Въпреки отчетеното нарастване спрямо 2013 г. те са все още значително под средната стойност спрямо останалите страни членки, като тя е 2,03 на сто през 2014 г.

България значително изостава от останалите страни-членки и остава най-слабо представената страна в структурата на ”Хоризонт 2020”. Това са основни изводи от извършения одит на Сметната палата за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г.

Стратегията „Европа 2020” е сформирана с оглед справяне с големите обществени предизвикателства като глобализацията, недостатъчните ресурси и застаряване на населението с цел преодоляване на негативните ефекти от икономическата и финансова криза, Очакваният резултат е инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) да достигнат 3 на сто от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (ЕС).

Сметната палата отчита все пак и положителна индикация в нарастването на дела на разходите за Научноизследователска и развойна дейност (НИРД) за предприятията/частния сектор за сметка на намаляване на дела на НИРД в публичния сектор.

Приносът на „Хоризонт 2020“ за изпълнение на националната цел от 1,5 на сто разходи за НИРД спрямо БВП на страната към 29.02.2016 г. не може точно да се отчете, заявяват в доклада си от Сметната плата и посочват причината: тъй като липсва публикувана статистическа информация за разходите за НИРД през 2015 г., а поканата за проекти по „Хоризонт 2020“ включва периода от 2014 г. до 2015 г.

Съпоставката на разходите за НИРД само за 2014 г. – 656 млн. лв., спрямо стойността на финансираните български проекти по „Хоризонт 2020“ за 2014 г. и  2015 г. (27 млн. лв.) показва незначителния принос на „Хоризонт 2020“ като финансов механизъм за подкрепа на науката и иновациите.

В България в областта на научната дейност и иновациите са разработени и приети множество документи, като само една част от тях са съгласувани като предвиждани цели и мерки. При определяне на политиките за научните изследвания и иновации в стратегическите документи не е използван интегриран подход, което налага честите им изменения с оглед синхронизираност по отношение на приоритети, дейности и междинни индикатори.

За постигане на националната цел, в плановете за действие за изпълнение на стратегиите са заложени мерки и дейности, но за тях не е предвиден бюджет и липсват количествени индикатори за измерване и мониторинг, което крие риск за ефективното им изпълнение, посочват още от Сметната палата.

Механизмът за взаимодействие и координация между всички участници, ангажирани с функции по „Хоризонт 2020“ на национално ниво, който да стимулира участието, е недостатъчно ефективен.
Припокриват се функциите на създадените национални съвети. Липсват ясно определени отговорности на националния координатор. Не са регламенирани обективни критерии за номиниране и за отзоваване, при неизпълнение на задълженията, на участниците в националната контактна мрежа (НКМ).

В Министерството на образованието и науката не е създаден достатъчен капацитет за координация, мониторинг и контрол за изпълнение на целите по „Хоризонт 2020“.

Освен това бенефициентите срещат трудности при осигуряване на необходимата информация и помощ за ефективно участие по „Хоризонт 2020“. Също така по-голямата част от бенефициентите имат трудности, свързани с отпускането на кредит от банките за осигуряване на средства за самоучастие, поради липсата на подходящи финансови инструменти. 

На електронната страница на „Хоризонт 2020“, поддържана от МОН, липсват база данни с представителите на неакадемичния сектор и на бизнеса, участници в „Хоризонт 2020“, информация за успешните проекти с българско участие (одобрени и финансирани), в т.ч. финансираните проекти, в които България е координатор по проектите, което не осигурява платформа за оповестяване на резултатите от работата на националната контактна мрежа и ефективно разширяване и равнопоставеност на българското участие в „Хоризонт 2020“, с оглед постигане на заложените цели на ниво ЕС.

През одитирания период не са реализирани предвидените действия за подпомагане подготовката на проектната документацията и не са провеждани специализирани обучения.

За стимулиране на българските учени и изследователи за участие по „Хоризонт 2020“ от съществено значение е начина на формиране на тяхното възнаграждение. Заплащането на българските научни изследователи по линия на „Хоризонт 2020“ изостава значително от страните в ЕС, включително от ЕС13.

В резултат възприетият механизъм на заплащане не отразява реалните научни постижения и принос, и в крайна сметка демотивира учените от по-слабо развитите в икономическо отношение държави, стимулира миграция на учените към икономически най-развитите държави в ЕС.

Предвид ниската успеваемост на български проекти, предприетите действия не са достатъчни за създаване на условия за насърчаване активността и повишаване приноса на българските учени изследователи за постигане целите на „Хоризонт 2020“, са лаконични от Сметната палата.