От края на тази седмица започват масови културни прояви по повод честването на годишнина от Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Специалисти по старобългаристика и кирилометодиевистика от Софийския университет и Българката академия на науките разказаха пред медиите, че в рамките на два месеца страната ни ще стане център на международни чествания, възхваляващи делото на двамата братя и техните ученици.
Очаква се на 27 февруари в Европейския парламент да бъде представена изложба, финансирана от Фондация „Българска памет", която ще бъде придружена с английски текстове, за да бъдат универсални посланията й.
До края на месец май ще се проведат множество кръгли маси, изложби и научни четения, като на 23 май в салона на БАН ще се състои академично тържество, на което ще изнесе слово и новият просветен министър. Стана ясно, че Софийският университет ще бъде домакин на откриването на честванията, които ще бъдат под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.
Специалистите от БАН и Софийския университет бяха единодушни, че годишнината от Великоморавската мисия е празник не само на българската и славянската писменост, а и на утвърждаването ни като част от културата на Европа. Според учените България е била плодородната почва за святото дело на Кирил и Методий, а Великоморавската мисия е ключовият етап, без който дейността на братята и учениците им би била безславна, а България не би имала същия високо културен облик.
Учените от БАН използваха случая да разкрият, че събират материали и извори от византийската книжнина, както и от старобългарски източници, които обработват в дигитален вид за създаването на модерна библиотека, обслужваща нуждите на студенти, историци и изкуствоведи.
Стана ясно, че по финансиран от ЮНЕСКО проект е изготвено копие в дигитален вид на най-ранния ръкопис на Кирил. Свитъкът е датиран от края на 10 век и е изцяло запазен, като съдържа църковни слова на Йоан Златоуст и жития на раннохристиянски светци.
Историци и езиковеди дружно подчертаха значимостта на предстоящите културни прояви, тъй като според тях отдавна в България не се е обръщало такова внимание на значими културни събития.
Draganov
на 12.02.2013 в 13:01:02 #1Създаването на кирилицата е един от реални приноси на България към световната култура. Но пък не е малко да си създал азбука която към днешен ден се ползва от 250 милиона души. Това трябва с повод и без повод да се тръби на останалия свят. Дори имаше един уважаван учен (забравих му името), който беше предложил вместо "кирилица" да се използва наименованието "българска азбука" по подобие на "гръцка азбука".