“Ако признак за висока култура е вечното недоволство от постигнатото; несекващото съмнение в собствените ни ценности, неутолимият стремеж към самобичуване и себеоплюване, то българите, без съмнение, сме високо културен народ.
И колкото по-наближава очакваната дата за приемането ни в Европейския съюз, толкова по-културни ставаме.
Безжалостно се самообругаваме в истерично кресчендо, докато пристъпяме от крак на крак пред леко открехнатата порта на Европейския съюз, откъдето в представите на мнозина ще ни обласкае едно ново щедро и благодатно слънце”.
С тази иронична преценка започна академичното си слово по темата “Култура и духовност” деканът на историческия факултет в СУ “Св.Климент Охридски” проф. Иван Илчев в препълнената аула на университета.
Сред гостите бяха президентът Георги Първанов, образователният министър Даниел Вълчев, депутати, научни и културни дейци, общественици, много студенти.
“Мъчи ни, макар и не всички, предчувствието, че Европа ще посегне на културата ни. Или по-скоро, че ние нямаме сила да я овардим....
Опасяваме се, че цунамито на европейската култура ще залее нашата. Но нали тя винаги е била европейска?..
Смазвани от полемиката на времето се чудим патриотизмът достойнство ли е, а липсата му - цинизъм ли е?...
Задаваме си въпроса дали можем да променим нещо в света? И имаме ли още желание? ...
Притиснати от неотвратими събития, от чувство на малоценност, можем ли въобще да възпитаме у децата чувството на принадлежност към нашата култура, към духовността, както я разбираме? – са част от въпросите, които повдигна в словото си проф. Илчев.
|
 |
Признаваме под сурдинка, че културата ни е затворена книга за европейците
И с войните – войни през Средновековието, Балканска война, Първа световна в най-добрия случай. После изчезваме.
Изпитваме черни предчувствия при мисълта за културно съревнование с Европа.
Отделни блестящи играчи имаме – това го можем и това са го доказали Джон Атанасов, Жюл Паскин, Милчо Левиев, Цветан Тодоров и много други, но можем ли да се състезаваме успешно като отбор, като народ.
И то не там, отвъд границата, а тук на полуострова, в който сме вкоренени...
В същото време, посочи проф. Иван Илчев - от синия екран самозвани гуру помпат самочувствието ни.
“Подобно на американски телевизионни проповедници, те ни уверяват, че сме най-добрите, най-великите, най-интелигентните. Първите и най-истинните европейци, сиреч.
|
|
Значи сме били умрели, нямало ни е, изчезнали сме били. Народ от културни зомбита. Че и къде сме били досега? Отвъд Босфора?
Добре, нека де е възраждане, но защо европейско, защо не говорим за утвърждаване на българската култура в Европа?”, акцентира историкът.
Проф. Илчев насочи вниманието на аудиторията към “новата мода, навлязла и в политиката, и в културата, и в духовността" – по думите му - “Политика и култура на „мачизма”, „мъжкарството” по нашенски".
„Мъжкарите”, поясни проф. Илчев, налагат нов тип култура - културата на небрежното потупване по рамото, на звучно оригване след чаша бира, на лесните мелодии и лесните мисли - Култура на чалгата.
Те, изтъкна проф. Илчев, превърнаха част от народната, от градската култура, от литературата и дори от историята в чалга.
“Не е необходимо дълго и мъчително да мислиш. Не е необходимо дълго и мъчително да се готвиш. Нагаждаш музиката към най-плоския вкус; изсипваш куп думи, наречени романи за борци да речем; издигаш стряскаща с новаторството си идея за миналото ни, зад която понякога не стои нищо.
И всичко това е популярно. Затворен порочен кръг.
Слабо подготвени журналисти харесват най-вече майсторите на чалгата. Те им предлагат култура, каквато те искат и във формата, която могат да възприемат, изтъкна професорът.
|
|
Православни си имат, славяни също, но държава с толкова разлики от обичайния досега модел, нямат, заяви историкът и насочи вниманието към въпроса “какво ще внесем в ЕС”.
Според него срамежливо загърбваме и рядко наблягаме, че засега най-ценното ни достояние е разположението ни - на ръба на християнството и исляма, чиято задача е да поема конфликтите и със саможертвата си да опази безкрайно по-ценния център.
Според проф. Илчев културата, духовността и образованието би трябвало да са важен дял от приноса на България.
Той поясни, че “културата и образованието винаги са били част от политиката на държавата".
Академик Дмитрий Лихачов казваше, припомни Иван Илчев - че само нейната подкрепа е превърнала делото на Кирил и Методий от странен и без особено бъдеще експеримент, в явление епохално за цяла Европа.
“Не случайно е изречена фразата „държава на духа” - не "народ на духа”, коментира Илчев и добави примери от далечното и близкото ни минало:
|
|
Към една трета от мъжете в столицата Търново вероятно са били грамотни – дял съвсем немалък за времето си.
През Възраждането еснафи и общини закрепват светлика на българската култура и образование, грижовно опазен до тогава от църквата.
Помагат и заможни и не толкова заможни дарители, които съзнават отговорността си пред обществото.
Резултатът е виден.
В навечерието на Освобождението в 1435 села и 72 града има училища.
След Освобождението държавата строи училища, подготвя учители, изпраща студенти в чужбина. Тя стои зад основаването на Народната библиотека, Софийския университет, Художествената академия, Народния театър.
Резултатът е виден.
В навечерието на Балканските войни, България, тръгнала по пътя на модернизацията много по-късно от повечето си съседи, има по-напреднала и в много случаи по-демократична образователна система.
Делът на грамотните е по-висок от този в Гърция, Сърбия, Румъния, да не споменаваме Турция.
И след крахът при Добро поле и последвалата дългогодишна криза, държавата не забравя, че от културата и образованието зависят и икономиката и националната независимост.
Резултатът е виден.
|
|
В навечерието на втория световен конфликт имаме близо 400 хил. гимназисти. В близката по население Гърция са само 80 хил., в далеч по-големите Румъния - 200 хил. и Югославия – 125 хил.
След Втората световна война, държавата в името на нов идеал наново оказва сериозна подкрепа на образованието и културата.
Резултатът е виден.
Къде доброволно, къде доброзорно, на практика всички деца посещават училище. Неграмотността изчезва. Избуява неимоверно броят на студентите.
Вярно, че бариери са издигнати пред наследниците на предишния политически елит, но също така е вярно, че стотици хиляди амбициозни младежи от социални слоеве, за които преди е много по-трудно да получат високо образование, получават добри възможности.
След 1989 г. държавата загърбва образованието и културата.
Резултатът е виден.
Запустели училища, прашасали библиотеки, гърчат се в гузната ни памет читалища, станали кръчми и офиси; хиляди неграмотни и полуграмотни младежи, осъдени на безработица; частни университети, взели присърце философията на Остап Бендер за „чистата любов към парите”; хиляди българчета, които есен се строяват пред консулствата на европейските държави и САЩ в чакане на разрешение да се докоснат до въжделената Мека на истинското образование.
Проф. Илчев постави въпроса какво прави държавата и сподели своето мнение. Според него тя “с щедър жест посочва нови пътища пред културата, науката и образованието - европейските".
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Проектите били панацеята. С други думи, Европа да ни бере гайлето.
|
|
Съставителите на проектите рядко се кахърят за интересите на България. Имат свои. И ние се приспособяваме към тях. Естествено е. При това ги има в определени области.
Опитайте да намерите добър проект в областта на българската филология, в българската история, въобще в областта на това, което ни прави българи и за което държавата нехае.
Проект за роми ще намериш, опитай да намериш проект, който утвърждава българското у българина.
Насочва ни към дарители. Че колцина от тях – а нека си зададем въпроса кои имат пари сега – "ще се отпуснат да подкрепят непрестижна, небляскава важна работа, която няма да привлече вниманието на медиите”.
Според проф. Илчев трябва да се прокарат нови пътища.
“Едва ли ще има качествени промени в културата, науката и образованието докато власт имaщите не осъзнаят, че сферата, в която работим е стратегически важна.
Резултатите не личат веднага, но тук (университетите, бел.ред.), а не в скъпите играчки на военните, купени с парите на българските данъкоплатци, е разковничето на самостоятелността ни, гарантирана от едно образовано и културно младо поколение”, смята проф. Иван Илчев.
В словото си за културата и духовността проф. Илчев спомена и факта, че книжарниците, особено в по-малките градове, изчезнаха – “изчезна не табелата, изчезна духът им – като влезеш в тях – само забавните красиви джунджурийки на Офис уан, но не и книги”.
Професорът изрази и съмнения дали сме готови като част от Европа да воюваме в Европа в защита на културата и духовността си.
Според него “в една разширяваща се Европа, в един глобализиращ се свят, културата и духовността са пристан - здрав и надежден - за самочувствието ни.
От пристана можеш да потеглиш на дълго пътуване, но важно е да го намериш на мястото му, за да закотвиш кораба си за него, когато се завърнеш”, заяви проф. Илчев.
Преди да честити празника на колегите си историкът припомни думите на арабския пътешественик от ХІІ в. Абу Хамид Ал-Гарнати - “а смисълът на името българин е учен човек” - и отправи посланието да останем достойни за него.
USD
CHF
EUR
GBP
