Русия продължава да не предоставя доказателства в подкрепа на твърденията си, че украински дронове са били насочени към резиденцията на руския президент Владимир Путин в нощта на 28 срещу 29 декември.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 30 декември, че не смята, че "трябва да има каквито и да било доказателства", a този въпрос е на руските военни.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Изглежда Кремъл се опитва да коригира някои от несъответствията в предишните си твърдения. Руското Министерство на отбраната първоначално заяви сутринта на 29 декември, че руските сили са свалили 41 дрона над Новгородска област в нощта на 28 срещу 29 декември, по-малко от половината от броя, за който руският външен министър Сергей Лавров твърди, че е бил насочен към резиденцията на Путин в областта същата нощ.
Няколко руски и западни източника отбелязаха несъответствието.
Руска опозиция и вътрешни източници съобщиха, че жителите на Валдай и околните райони не са чували дронове или активиране на противовъздушна отбрана, и двете неща, за които жителите съобщават, че обикновено чуват, дори по време на предишни украински удари далеч от самия Валдай.
Le Monde съобщи на 30 декември, че източник, близък до френския президент Еманюел Макрон, е заявил, че "няма солидни доказателства" в потвърждение на руските твърдения за удара срещу личната резиденция на Путин, дори след като френските власти са проверили информацията със своите партньори.
Кремълските власти използват предполагаемия украински удар, за да оправдаят продължаващото настояване на Русия както Украйна, така и Западът да капитулират пред първоначалните искания на Русия от 2021 и 2022 г. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Кремъл ще "затвърди" преговорната си позиция след предполагаемия украински удар, но няма да разкрие публично тази нова позиция.
Песков заяви, че Русия не се оттегля от преговорния процес, а ще продължи диалога предимно със Съединените щати.
Няколко депутати от руската Държавна дума повториха изявленията на Песков, като един от тях призова Русия да представи на Украйна мирен план между САЩ и Русия като свършен факт, а друг добави, че Русия може "само" да преговаря за капитулацията на Украйна сега.
Руският външен министър Сергей Лавров използва интервю от 30 декември за руската държавна медия Russia Today (RT), за да повтори първоначалните военни искания на Русия, които руският президент Владимир Путин изложи при започването на войната през 2022 г., а именно искания за неутралитет на Украйна, демилитаризация (съкращаване на украинската армия, така че Украйна да не може да се защити) и денацификация (замяна на сегашното украинско правителство с проруско марионетно правителство).
Лавров повтори исканията Украйна и Западът да признаят Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области и Крим като част от Руската федерация. Лавров заяви, че Русия е "убедена", че ултиматумите, които Русия представи на Съединените щати и Европа през декември 2021 г., могат да послужат като "отправна точка" за мирни преговори. Много от първоначалните руски искания, които Лавров повтори, противоречат на последната публично достъпна версия на 20-точковия мирен план между САЩ, Украйна и Европа.
На 29 декември ISW писа, че Кремъл може да възнамерява да използва предполагаемия украински удар, за да оправдае отхвърлянето си на всякакви мирни предложения, произтичащи от скорошни двустранни преговори между САЩ и Украйна, както и многостранни преговори между САЩ, Украйна и Европа.
Изявленията на Кремъл относно ултиматумите на Русия от 2021 г., които биха довели до унищожаване на НАТО и биха изисквали основен ремонт на архитектурата на сигурност в Европа, продължават да сигнализират, че целите на Русия във войната не се ограничават само до Украйна и че мирно споразумение, което не отговаря на руските искания към НАТО и Запада извън Украйна, няма да задоволи Русия.
Кремъл продължава с усилията си за задължително мобилизиране на активни резервисти, като вероятно в крайна сметка ще ги разположи за бой в Украйна, тъй като Русия продължава да страда от непропорционално висок процент на жертви.
Руският президент подписа указ на 30 декември, с който разрешава разполагането на активни резервисти в специални тренировъчни лагери, за да се гарантира защитата на критични обекти, считано от 2026 г.
Украинският главнокомандващ генерал-полковник Олександър Сирски заяви, че Русия е изпълнила плана си за 2025 г. за набиране на 406 000 души персонал, но че руските загуби възлизат на 410 000 или повече души персонал.
USD
CHF
EUR
GBP
