Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков представи разработените мерки за промени в училищното обучение.

Предвижда се да бъдат въведени входни равнища за учениците, завършващите 8 клас и започващи 9 клас по математика и природни науки. Ще се търси установяване уменията на учениците за живота и решаване на проблемите, а не само възпроизвеждане на знания.

Планира се още от 2024 г. промени в задачите за НВО в 10 клас - по-практически и компетентности ориентирани. След 2 години се предвижда да бъдат променени задачите за 4 клас, а след още 2 години за задачите след 7 клас.

Ще се разработи и визия за по-рамкови учебни програми, обясни министър Цоков на пресконференция пред журналисти в просветното ведомство.

МОН планира след Нова година в рамките на 2024 г. да направи промени в учебния план на част Б - където има избираеми учебни дисциплини, да има възможност за формиране на интегрални учебни предмети - съвместна работа между учители.

Промяна в учебниците ще има само в тези, които предстои да бъдат издадени през настоящата година. Там, където има издадени учебници, ще се ползват старите учебници. Очаква се да има различни промени, уточни министърът в отговор на въпрос на News.bg.

Нова стъпка към втория шанс за пропусналите НВО заради сериозен проблем

Нова стъпка към втория шанс за пропусналите НВО заради сериозен проблем

Нормативните промени вече са публикувани за обществено обсъждане

Отново на питане на News.bg как гледат учителите и учителският синдикат на готвените промени в учебното съдържание, проф. Цоков посочи, че учителите са участвали в обсъждането на всички нормативни документи. За МОН учителите са много важна част от образователната система. Учителите работят по начина, по който МОН искат. Ако покажем и мотивираме учителите, че могат да бъдат по-успешни и ориентират своите нагласи и очаквания към учениците - да развият силните страни на ученика, няма да срещне негативизъм или страх от иновациите на учителите.

При децата с ниски резултати основен фактор за подобряване на резултатите е позитивната образователна среда.

Българската образователна система иначе функционира добре, стана ясно от думите на министъра. Трябвало още малко да се балансира образователната система и да се калибрира за уменията за живота и компетентностите, за да може учениците да бъдат подготвени, компетентни и щастливи хора.

Разработени са две рамки за качеството - рамка за образование и грижа в ранна детска възраст и рамка за качествено образование в училищата. Новото, което е свързано с въвеждането на Стандарт и наредбата за управление на качеството на образованието е, че една година ще се изпробва стандарта с национална програма, какви са негативните страни, ще се усъвършенства и през 2025/2026 г. официално стандартът ще бъде въведен.

Идеята е детските ясли например да пренастроят работата си, за да могат децата да получат подкрепа и развитие. Предизвикателството е за нов тип специалисти, които да се подготвят, посочи образователният министър. Това, което е проблематично на функционирането на училищното образование е свързано както с резултатите от външното оценяване и матурите, така и резултатите на българските 15-годишни ученици на ПИЗА 2018, открои министърът.

МОН ще подготви определени инициативи по посока качественото образование и развитие на компетентности и умения за живота. На първо място училищата, които ще участват на ПИЗА 2025, трябва да получат по-голяма подкрепа от МОН. Другото, което е важно да се създаден специален модул за повишаване резултатите от ПИЗА. Учителите трябва да бъдат квалифицирани в подготовка от типа на ПИЗА тестове и практически задачи, които учениците да решават.

Галин Цоков вижда много предизвикателства пред новата учебна година

Галин Цоков вижда много предизвикателства пред новата учебна година

15 септември е празник на цялото общество, посочи министърът на образованието

По думите му разбирането за качество в училищното образование, наред с постигане на високи цели - знания, умения и компетентност при учениците е развитието на силните страни на детето и ученика.

За 5 месеца МОН успели да свършат много неща - по отношение на подзаконовите нормативни документи и в Наредба 11 за оценяването в образователните институции, въвеждане на втора дата за Националното външно оценяване (НВО), има и промени в Наредба 16 - за конкурсите на директори в училищата, отчете проф. Цоков. Направена е и промяна в наредбата за развитието на учителите, училищните директори и педагогическите специалисти. Следващата посока на работа е езиковата подкрепа на децата и учениците през Закона за училищното и предучилищното образование.

МОН отвори, обсъди и затвори съдържанието на учебните програми от 1 до 10 клас. Промените ще дадат ново ниво на развитие на професионалното образование. В рамките на професионалното образование се приел и важен документ за развитие на дуалното обучение, коментира още просветният министър.

По посока на висшите образование се работи по промяна Закона за висшето образование и даването възможност за 3-годишни бакалавърски програми. в областта на науката се подготвя законопроект за насърчаване на научните изследвания и иновациите, който ще бъде внесен в Министерски съвет.

По Плана за възстановяването също е свършена много работа - да се намери място за Националния СТЕМ център, който ще оказва методическа подкрепа за ученици и учители.

Във връзка с дигиталната раница, проф. Цоков посочи, че тя може да се ползва от стотици хиляди ученици. 17 000 учители преминават обучение за работа с дигитална раница и разработване на дигитални ресурси.

Галин Цоков обеща повече средства за децата със СОП през 2024 г.

Галин Цоков обеща повече средства за децата със СОП през 2024 г.

През настоящата учебна година децата със СОП са 24 541