МОН поддържа връзка с над 300 български учени готови да помагат и да сътрудничат, като част от тях са заявили готовност да се върнат у нас, за да продължат научните си занимания и постижения.

Това заяви просветният министър в оставка Меглена Кунева по време на форум "Подходи и форми за привличане на българската научна диаспора за работа в мрежа". Форумът се организира за насърчаването на сътрудничеството с научната диаспора на България в чужбина. В кръглата маса по темата, състояла се в София тех парк, чрез "skype" бе осъществена връзка с известни български учени, работещи в чужбина.

С мащабен форум МОН събира българските лица в световната наука

С мащабен форум МОН събира българските лица в световната наука

Искат платформа на научните организации, висшите училища и индустрията

Преди началото на форума министър Кунева заяви, че не вярва в реформи без пари. "Ние имаме добър шанс през нашата оперативна програма да дадем тласък на науката. Но оперативната програма е броени години. След тези години трябва да направим устойчиви тези капиталовложения и да направим така, че науката винаги да може да разчита на своята конкурентоспособност, на интерес от бизнеса и трайна политика от страна на държавата", заяви още образователния министър.

Нищо не става без институции - но нищо не може да започне без хора, коментира Кунева. МОН е поело ясен ангажимент за политика, насочена към повишаване на социалния и икономическия статус на българския учен, създаване на атрактивни условия за научна дейност. Министър Кунева заяви, че стремежът на министерството е учените да усещат силна подкрепа.

По думите й е необходимо да бъде привлечена научната диаспора. Най-актуалното доказателство за усилията на МОН е изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентности.
Наука, технологии, научни постижения са инструмент на външната политика посредством научната дипломация. Науката и технологиите притежават забележителни обединяващи сили, а безспорният принос на науката за развитието на икономиката е един от най-ключовите фактори за постигане на конкурентноспособност. Ние имаме този потенциал, имаме това навън, заяви Кунева.

Една от идеите на Министерство на образованието е българските учени, които се завърнат в родината си, да бъдат подпомогнати от кампания за популярност. Така от институцията ще се ангажират да ги превърнат в "звезди", организирайки им интервюта, публични и медийни изяви, стана ясно от обяснението на министър Кунева.

Да стават звезди и да се издига имиджът на българските учени - една от мерките, посочи Кунева, като допълни, че много стиска палци на нашите три номинации на глобалния учителски форум. Наградният фонд там е един милион.

"Ние уважаваме учените хора, дали това ще стане чрез повече известност и повече медийна ангажираност, това е много важно, дали ще е през тези награди "Питагор", които са възможност тези хора, които обичат работата си с ума и сърцето си, да им се даде повече видимост, както и на всеки, който си върши добре работата у нас.

Акад. Юлиан Ревалски отбеляза, че цяло поколение български учени, се е развило в Западна Европа, САЩ и Канада и връзката с тези учени е от изключително голямо значение. Той заяви, че естествена връзка между учените в България и учените в чужбина представлява неоценим резерв за съживяване на българската наука.

Той визира и инструментът, чрез който българските учени могат да бъдат върнати у нас, а именно - използването на фондовете за репатриране на учени в страна по произход. Най-важното за хората на първо място - институционалната среда и второ място - финансирането. Той отбеляза, че в сферата на математиката 11 души са се върнали от Западна Европа и от Северна Америка. "Виждам в българската научна диаспора - огромен резерв за българската наука", коментира новоизбраният председател на БАН.