Министерството на образованието и науката (МОН) ще популяризира световно признатите български учени у нас и ще работи за създаването на тематични мрежи с българската научна диаспора. Това заяви Златина Карова, директор в дирекция "Наука" в Министерство на образованието и науката по време на първата кръгла маса на тема: "Подходи и форми за привличане на българската научна диаспора за работа в мрежа".

Карова посочи, че МОН имат оперативен план с конкретни дейности, който предлага за обсъждане на българските учени у нас и по света. Той ще бъде качен на страницата на МОН, като целта е да се създаде интегрирана платформа между научните организации, висшите училища и индустрията.

Целта е от нея всеки да може да взима съответните контакти, които биха били полезни за конкретен проект или сътрудничество. "Искаме да използваме тази научна експертиза при вземане на политически решения и обмяна на добри практики в определени политики", заяви Карова.

Тя обясни, че това, което планира МОН за 2017 г. е създаването на тематични мрежи с научната диаспора по различни направления на науката и популяризиране на тези български учени в чужбина, които наистина са звезди навън, но не са звезди у нас. Планира се развитие на националния изследователски потенциал посредством мерки за взаимодействие с българската диаспора.

"Вече второ лято прекарвам в непрекъснати срещи с младите български учени, които правят своята кариера навън и български учени, които застаряват и се пенсионират навън, но имат желание за активно стареене в България. Това, което основно научихме от срещите с тях са, че те биха искали основно да бъдат оценители", сподели Карова.

Тя изтъкна, че затова от Фонд "Научни изследвания" са се обърнали през 2016 г. към всички тях като са ги покани да бъдат оценители на проектите. По думите й именно международно признати учени са необходими за оценители. Освен това през 2017 г. ще бъдат необходими оценители и на научни институти, тъй като предстои тяхната оценка и точно чуждият поглед ще бъде много полезен в тази дейност.

Карова призна, че са необходими стъпки за нормативното уреждане на технологичните и новаторските предприемачи, които да могат да правят фирми в България на база научни приложения и разработки. По думите й това е трудна задача и страната ни не разполагала с добри примери.

"Слаба е практиката български учени да правят фирма, която да се развива в България, преди да се върне на европейския пазар", призна Карова и изтъкна, че в тази връзка планират създаването на смесени фирми с български учени, които вече имат фирми на европейския пазар. Освен това се оказа, че само двама български учени са кандидатствали за финансиране по програмата "Мария Склодовска Кюри" и са получили финансиране. Необходимо било и насърчаване на българските учени за участие в конкурсите по "Хоризонт 2020".

Друга мярка в плана на МОН е организиране на мащабен форум - българските лица в световната наука, с който месеци наред да звучи името на България през постиженията на българските учени в различни сфери на науката. Насърчаване на съвместни ръководства на докторанти - краткосрочни и дългосрочни специализации.

Карова призна, че кандидатстването за финансиране по Фонд "Научни изследвания" в сянка оставало двустранно научно сътрудничество и конкурсите за млади учени и. Това било и инструмент, който от МОН искат да насърчат през 2017 г.

"Ще ни се на всеки 3-ти март българските посолства да знаят кои са българските учени в съответната страна и да ги канят и те да се чуят, да бъдат уважавани от нашите представители в чужбина", каза още Карова.