България да се върне като една от силно развитите научни страни си поставя за цел Министерството на образованието и науката (МОН) с Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030 г. Амбицията е да се постигне дългосрочен икономически растеж и да се подобри качеството на живот.
Просветният министър Николай Денков заяви пред журналисти, че във всички развити държави науката е една от най-важните инвестиции.
"Без наука няма развитие на високотехнологична икономика, нито възможности за справяне с кризи и с външни опасности, тероризъм", коментира той.
Различните държави инвестират в наука между 1-4% от БВП.
"За съжаление България последните десетилетия показва сериозно изоставане в тази област в резултат на обществени процеси", коментира Денков.
По думите му, документът е фокусиран върху точен анализ, поставяне на конкретни цели и дейности как да бъдат постигнати. Днес стратегията ще бъде качена за публично обсъждане. В МОН очакват до края на май да бъде гласувана.
Към 1985 г. България е била на 34-то място в света по научни резултати. От 1990 г. обаче се наблюдава устойчив спад. Към момента страната ни е на 58-о място, като около нас са държави като Нигерия, Алжир и Катар. Според министър Денков са необходими решителни мерки.
Една от основните причини за това положение е финансирането, особено публичното, на научните изследвания - 0,2% през последните години. Не се прилага и система за оценка на научната дейност на институциите.
Повишаването на публичното финансиране се очаква да повиши и частното.
Министър Николай Денков уточни, че не са си позволили да променят финансовите параметри на това, което е договорено предходната година. Предвижда се преструктуриране на фонд "Научни изследвания" и създаването на Изпълнителна агенция за наука. Стратегията предвижда и разкриването на регионални научни центрове.
Денков изтъкна, че учените имат нужда от признание и в чужбина техният труд се цени. За да върнем учените си у нас, са необходими добри условия за работа. Това включват добрата инфраструктура, а също и адекватни заплати.
"Ако човекът е добър, трябва да получи висока заплата", изтъкна просветният министър. Трябва да има и система за оценка.
Арахангел Михаил
на 03.04.2017 в 17:22:38 #5Олаф, учебници у нас не се пишат от истински учени, а от изпълзели нагоре даскалици в комплект с нищонеможещи нищоправци от СУ (Софийски Уни). А по-точно от коя общност според теб ще се признават научните постижения на българските учени - от общността на неандерталците или от тази на хоминидите? Разбира се, че трябва да има у нас оценяващ орган подобен на МОН, но определен по прозрачен, а не по шуробаджанашки и партиен път и пълен с кариеристични даскалици, оценяващи научни дейности, т.е. да е независим от буквоядците на образованието и даскалската посредственост. Защото в момента се получава нещо като магарета (и магарици) да оценяват конете по качества... Виж, за заплатите съм съгласен, но само ако са следствие от научните постижения, а не приети като априорна даденост и предпоставка, както ти искаш (за себе си). Пантю, как пък от всичкото лентяй в БАН си избра най-големите нищоправци в Геофизиките. Те ли са ти на сърцето, като мерака на чичо Денчо?
Пантю
на 01.04.2017 в 08:19:22 #4Традицията в БАН е високо професионално безделие! Работещите там се стремят към получаване на научни степени и звания и нищо друго не ги интересува! Все пак има някой Институти, в които трябва да се свършва и практическа работа, като Гео-физическият например, но, те са малко и само те си личат в камарилата на БАН. Това, което дума този служебен министър е невъзможно, при липса на традиция или по-точно съ=здадени традиции в БАН, за симулиране на научна дейност и празитиране на държавен бюджет!
Олаф БГ
на 31.03.2017 в 16:58:22 #3" учените имат нужда от признание " Това не е съвсем вярно, че е задача на МОН. Учените сами ще си го получат, ако имат резултат. Имат нужда от заплати, а оценката за резултат е признанието. Първо назначаваш някого с договор за висока заплата, той се отчита с добър резултат, който се продава или признава от общността, не от комисия. Според своя резултат ще го поканят като скъпо платен лектор, ще плати данък, а признанието идва без МОН. Нищо друго не трябва, просто прилична заплата. А парите както знаем са договор на държавата с населението. Работете и ще ви дам тези специални хартийки. Резултатът на учения ще създаде авторитет=обезпечение на напечатаните хартии, но за съжаление само след като падне борда. Дотогава няма решение.
Олаф БГ
на 31.03.2017 в 16:51:17 #2"Не се прилага и система за оценка на научната дейност на институциите." И каква е оценката на Харвард или Оксфорд или на Берлинския университет? Ако част от кадрите се занимават с оценка на оценката на оценката, какво правим? 1/3 научни кадри пишат учебници за прогимназиите през повечето време - 6 физики за един клас, 12 комплекта начални учебници (по 20 учебници и учебни тетрадки 1-4 клас в него). Кому е нужна тази "научна работа". Избор? Теоремата на Питагор отпреди 2 000 години в 10 варианта? Друга 1/3 са в комисиите за одобряване на горното и 2000 учители през август спешно оценяват. Държава на оценителите на оценителите. И някаква 1/3 действително може би работи.
Mithrandir
на 31.03.2017 в 11:10:05 #1Дъра дъра, 100 чадъра. Науката няма нужда от преструктуриране, а от финансиране. Ако не вдигнат в пъти финансирането, всичко останало са празни приказки.