От тази година Министерството на образованието и науката ще започне да прилага новата си идея за изграждане на центрове за практическо обучение. Това заяви образователният министър Анелия Клисарова, която днес имаше изслушване за висшето образование пред образователната комисия в Народното събрание.

Министърът разясни, че у нас се набляга предимно на теоретичното обучение, а студентите ни почти нямат практически знания. Освен това в МОН непрекъснато постъпват молби за изграждане на филиали или колежи в по-малките градове. Затова вече е започнала подготовката за първия практически център в Кюстендил, като той ще бъде свързан с Хранително-вкусовия университет и Аграрния университет.

Има идея подобен център да се изгради в Разград, където студенти по фармация ще могат да карат своите стажове и да се занимават с технологичната промишленост.

Подобна практика може да се приложи и в съответните заводи, като така ще се осъществи необходимата пряка връзка на висшето образование с бизнеса.

Клисарова заяви още, че от тази година университетите отличници по рейтинговата система и трите групи критерии на МОН ще получат 58 % от субсидиите си. Това са предимно вузове, свързани с природоматематическите и техническите специалности, медицината и педагогиката.

Останалите на второ място хуманитарни направления ще получат 20 % отгоре.

Образователният министър обърна внимание и на това, че до края на януари е срокът за даване на предложение към стратегията за висше образование. След приемането й ще бъде изработен екшън план с финансови разчети за изпълнението й.

Клисарова подчерта, че стратегията ще се основава на три основни стълба, които са и нейните приоритети - качествено висше образование, връзка с пазара и връщане на науката във вузовете. По думите й до края на годината МС ще създаде нова междуведомствена структура за анализ на потребностите на висшето образование.

Министърът засегна и темата за контролен орган, който да следи кой, как и на какви принципи раздава научни титли във висшите училища. Тя оповести, че има внесени предложения за по-строг контрол в тази област и предстои да бъдат обсъдени.

Въпреки че темата на днешното изслушване бе висшето образование, Клисарова спомена и един от големите проблеми на българското образование, а именно отпадащите от средното образование ученици.

По данни на МОН 7 000 деца са отпаднали от образователната система за миналата година. Най-малко са отпадналите от 1-ви до 4-ти клас, а най-висок е броят при децата в класовете между 5-и и 8-и.