MОН ще отдели около 300 000 лв. за две училища в Мизия, пострадали от наводненията. Това обяви министърът на образованието и науката в оставка Анелия Клисарова на заключителната си пресконференция, съвпаднала с представянето на служебния кабинет от президента.

Клисарова обясни, че става въпрос за едно държавно и едно основно училище и средствата трябва да бъдат отпуснати спешно, за да може да се отстранят щетите и наесен учениците да влязат в класните стаи.

Не бива да позволяваме бюджетът за образование да бъде под 4% от БВП, подчерта Клисарова.

За разлика от останалите отчели се министри, Клисарова представи накратко какво е свършило просветното министерство, но акцентира на своеобразен план за това, което предстои да бъде направено.
„Нека да има приемственост за доброто на нашите деца", призова образователният министър от кабинета „Орешарски".

Затова Клисарова бе подготвила обръщение към всички университетски преподаватели, учени, студенти, ученици и родители. Тя похвали екипът на МОН за това, че е свършил много работа в трите основни области, а именно - наука, висше образование и средно образование.

Ръководството на министерството е изключително удовлетворено от факта, че след непрекъснатите спорове по Фонд „Научни изследвания", в пряк диалог с учените са успели да съгласуват условията за кандидатстване по проекти. Подадените научни проекти са 780, като процедурата е приключила в четвъртък. Подготвихме пътна карта на научната инфраструктура.

Като един от основните моменти в областта на висшето образование Клисарова изтъкна стратегията, приета от Министерския съвет. Предстои тя да бъде приета и от следващото Народно събрание. Стратегията е важна за финансирането на висшите училища и за качеството на образованието.

Едно от най-големите предизвикателства на мандата били подготовката и приемането на новия закон за средното образование.
„Бяхме наясно, че образованието се нуждае не само от закон, а от цялостна реформа, която трябва да започне първо от бюджета", обясни Клисарова.

Правителството определило образованието като приоритет и за първи път от 4 години са били дадени повече средства за това направление. Клисарова обаче изтъкна, че времето не е достигнало, за да си изпълнят плана.

С ясно убеждение, че образователната система засяга не само бъдещето на децата, но и на държавата, ръководството на образователното министерство е взело решение, че в основата на реформите ще стои принципът на приемственост и принципът за равен достъп до образование на всички деца.

Категорични бяхме, че задължителната възраст за предучилищно обучение остава 5 години, заяви Клисарова. Приети са и постановките в проекта,свързани с обучение на деца със специални образователни потребности.

Не така се е получило обаче с разработените проекти за нови учебни програми. На идеята отпадане на определени автори и произведения от учебния план по БЕЛ са реагирали не само медиите, но и цялата общественост, отчете Клисарова, допълвайки, че подготвените проекти са нямали обществена подкрепа.
„Винаги сме твърдели, че промените в образованието, дори належащи, не бива да се налагат без диалог и широка подкрепа", подчерта тя.

От МОН са провели редица срещи с учители, представители на местната власт, неправителствени организации, за да се чуе оценката на експертите и тези, които пряко ще изпълняват закона.
Очертали са се някои основни моменти, които, по думите на Клисарова, трябва да бъдат част от нов закон. Целта е той да гарантира равен достъп до образование, качествено образование във всички училища, за да не говорим за елитни и по-малко елитни училища.
Законът трябва да гарантира, че децата ще бъдат грамотни и способни да решават житейски и професионални проблеми.

За да се реализират тези цели според Клисарова има няколко стъпки. На първо място, тя изтъкна популярната идея за един учебник по всеки предмет. По думите й, това е обвързано най-вече със съдържанието на пособието.

„Предложението ни е учебниците да бъдат писани предимно от действащи учители и бъдат оценявани от експерти, преподаватели, ученици", разясни Клисарова.
Същевременно МОН поема отговорност за текстовете.
„Искаме да дадем възможност на учителите сами да избират помагалата и методите на преподаване", коментира тя.

Друга позната идея на МОН е свързана с началния етап на образование и спорът да се повтаря ли четвърти клас, ако ученикът не е показал необходимите знания и умения. Европейските практики и стандарти са важни, но не бива да се пренасят в системата на българското образование, а да бъдат съобразени с действителността, смята още Клисарова. Според нея, изискването да не се повтаря клас води до отчитане на добри резултати за броя на отпадналите от системата, но не води до качество.

Въвеждането на задължително чуждоезиково обучение дава възможност детето да придобива знания, без да се налага родителите да го записват на частни уроци. Така, според Клисарова, децата ще бъдат адекватни на глобализирания свят.

Друга не по-малко важна идея е 12-и клас да бъде за подготовка за университета. За целта учебните програми трябва да позволяват на учениците да се подготвят по предметите, с които ще кандидатстват за ВУЗ. Зрелостниците, които са избрали професионално обучение пък, ще могат да упражнят интензивна практика.

В стратегията е отредено и място за учителите и възвръщането на доверието в тях. Още за тази година са заделени средства за увеличаване на началните заплатите на учителите, което ще гарантира равнопоставеност, без значение дали работят в голямо или малко училище.

„Вярваме, че принципът на приемственост, който възприехме в нашата работа, ще остане водещ за управлението на системата на българското образование", коментира Клисарова.
За наследника на поста си, тя е подготвила символичен подарък, а именно звънец, с който да открие новата учебна година.