За геноцида над арменците трябва да напомняме непрекъснато, особено на политиците. Това заяви акад. Георги Марков, председател на Организационния комитет на научната конференция "Престъпленията против човечеството и тяхното отражение".

Събитието е по повод 100-годишнината от арменския геноцид.

Акад. Марков констатира, че и днес историята продължава да се политизира. Изтребени са 1,5 млн. човешки същества - от историята не може да се прави политика, категоричен е той.

Две години преди арменския геноцид бил извършен геноцид над българите от Източна и Западна Тракия. Това била една "генерална репетиция".

Акад Марков подчерта, че геноцидът е държавна политика на една империя и едно правителство. "Това е предумишлено престъпление против човечеството", категоричен е изтъкнатият историк.
С изчезването на Османската империя обаче то остава ненаказано. Може би затова и през Втората световна война Хитлер си позволи геноцид, допусна акад. Марков.

Той се надява конференцията да помогне на политиците да разберат що е това геноцид над арменците и, че ще бъде признат от парламента, за да имаме лице пред Анкара и те да го признаят.

Никой не е по-голям от истината. Има и търговски отношения, обаче ние не трябва да забравяме историята, подчерта академикът.

С призив никога повече човечеството да не преживява трагедиите, свързани с безумството на 20 век председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров започна своето слово.

Според него потомците трябва да търсят причините за извършените зверства и да живеят в сигурност на една мирна планета.

"Ние, българите, можем да се гордеем, че в трудни времена сме подавали ръка на арменците, с които имаме сходна съдба", коментира председателят на БАН, напомняйки, че през 1899 г. Яворов пише "Арменци", откликвайки творчески на болката на своите събратя.

В рамките на двудневната конференция ще бъдат представени архивни документи за арменските бежанци в България.

Трябва да се говори за геноцидите - за последствията от тях, за техните причини, за да може никога повече да не се случват подобни неща, убеден е и посланикът на Армения у нас Арсен Схоян.

„Ще се борим геноцидът да бъде доказан и за това, което загубихме, вследствие на това насилствено изтребление на сънародниците", закани се Схоян.

Отражението на арменския геноцид е многопластово днес. „Този геноцид все още оказва влияние върху психиката на арменците, както 5-вековното турско робство и днес носи своите белези и отражения в психиката на нашите братя българи", посочи проф. Гаро Мардиросян, зам.-председател на дружество „България-Армения".

Детството на арменците преминало не с приказки за лебеди, бели коне и за крале и принцеси, а в разкази на очевидци сред предците им за купищата детски трупове, за почервенелите от кръв реки, за хилядите избити хора. От рода на Мардиросян са избити 17-18 души, така че той чувства това лично.

„Имало е геноцид над българите по време на Османската империя и се надявам да бъде признат", заключи Мардиросян.