Под 50% от родителите смятат, че има агресия в училищата

44% от родителите са определили нивото на агресия в българските училища като високо. Малко по-нисък процент 41.3% е била оценката на тийнейджърите.
Това показва изследването, свързано с агресията в училище на, направено от агенция „Алфа Рисърч" през последния месец.

Сондирани бяха мненията на младежи между 15-17 години и техните родители.
То бе представено на кръгла маса по проблема, организирана от Миинистерството на образованието.
Сред разглежданите причини за съществуването на агресия между децата в училище 72.8% от родителите са посочили на първо място недобрата семейна среда.

Оценката на учениците по този показател е 65.2%.
Сред другите причини са степенувани липсата на дисциплина в училище, материалните различия между децата и недоброто им семейно възпитание.
В това число е и поведението, което децата копират от родителите.

Като цяло в общества с висок интензитет на промени се разкриват висока степен на несигурност и агресия, обобщи директорът на агенцията Боряна Димитрова.

От своя страна просветният министър Даниел Вълчев заяви, че не може една подсистема на обществото като българското училище да бъде по-здрава от самото общество.

Той уточни, че темата, свързана с насилието в българските училища по обясними причини през последните месеци присъства в центъра на общественото внимание и медийния интерес.
За решаването на този проблем са необходими комплексни мерки от страна на държавата, МОН и цялото общество.

Министър Вълчев допълни, че е крайно време и в България да важат отдавна действащите на запад принципи - „Който спазва правилата живее по-добре от този, който не спазва правилата".
Тук министър Вълчев уточни, че се касае за спазването на определени норми и принципи в българското общество като тези, които ги спазват получават възможността да се издигнат в социалната йерархия, в това число и да получат по-добро образование.

Според медийния експерт доц. Георги Лозанов една от причините за насилие в българските училища е копирането на физическата йерархия, превърнала се в годините на прехода в пример за подражание в социалната йерархия.
Той допълни, че тази йерархия е характерна за примитивните народи и общества, намиращи се в най-ниската степен на своето социално и икономическо развитие.

Една от основните причини за ескалирането на агресията в българското училище е това, че се разпадна патриархалният модел на образованието в България, основан на поколенчески авторитети.
Децата се превърнаха в малцинство в неравностойно положение, затова е виновно нашето общество, което в дълго време в годините на прехода не поставяше въпроса за възпитанието и образованието на децата, уточни доц. Лозанов.

Социалният антрополог Харалан Александров посочи наложилата се в годините на прехода нагласа на медиите - когато възникне по-голям проблем, представители на медиите да тичат при хората с експертна власт.
Той уточни, че една от причините за изостряне на социалните противоречия и провокирането на агресията в българските училища е това, че от доста време властта не е в ръцете на педагозите в училищата, а някъде другаде.

За щастие, продължи той, при цялата уродливост на борческите групировки и тяхната йерархия, основана на физическа сила, насилието предизвикано от тях бе все пак на битово равнище.
Не се стигна до големи социални катаклизми от пробив на насилие в голям мащаб, както бе в бивша Югославия.

Проблемите с насилието в училище могат да бъдат решени не чрез прехвърляни на топката, отговорността върху децата и респективно учителите, а чрез създаване на атмосфера, при която българското училище трябва да си върне авторитета на образователна институция, каквато имаше в миналото, уточни Александров.

Психологът Христо Монов уточни, че агресията е естествен природен механизъм за оцеляване.
Насилието в българските училища не е изолирано явление, а е такова в глобален мащаб.

Причините за това могат да бъдат много, изключително динамичният живот, несигурността и не на последно място семейната среда, защото когато върху едно дете е упражнено насилие от родител или друг, това обикновено избива в някаква агресия в последствие, уточни Монов.

Той допълни, че тази агресия обикновено не е насочена към причинителя на насилите, а към лица, оказали се по една или друга причина в полезрението на този млад човек.
Тук Христо Монов посочи възможните решения на проблема.
Системен подход за решаването на рисковото поведение, превръщането на детето и училището в държавен приоритет.
Съсредоточаване на усилията на всички обществени държавни институции към решаването на този проблем.

Председателят на комисията по образование на НС Лютви Местан подчерта, че дете, извършило агресия, не е престъпник и не трябва да бъде третирано като такъв.
Просто трябва да се консултира със съответните педагози и психолози как тази първоначална агресия да не се превърне в рецидив и да доведе до по-големи усложнения.

След като поставим ясната и точна диагноза, свързана с причините за агресията, трябва да започнем нейното ефективно последователно лечение, посочи Местан, чиято съпруга ръководи Агенцията за закрила на детето.