Членовете на Светия синод благословиха започване на процедура за канонизацията на блаженопочившия Неврокопския митрополит Борис, убит през 1948 година. Писмото с молба за благословение, е изпратено от Неврокопския митрополит Серафим, съобщи bg-patriarshia.bg.

Повод за писмото на Неврокопския митрополит Серафим е предстоящата 70-годишнина от убийството на митрополит Борис.

Според житиеописание от Мартин Николов, неврокопският митрополит Борис (в света Вангел Симов Разумов) е роден на 8 ноември 1888 г. - Димитровден, в село Гявато (Битолско).

Пак на Димитровден, точно след 60 години, той е убит. Бъдещият митрополит Борис завършва трети клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904 г. с отличие. През есента на 1903 г. баща му загива като четник в Илинденското въстание под войводството на Георги Сугарев.

През 1904 г. Вангел Разумов е в Цариград, в българската църква "Св. Стефан", където привлича вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която завършва с отличие през 1910 г. На 10 юни в църквата "Св. Стефан" Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и йеродяконски чин. През 1915 г. йеродякон Борис завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен "доктор по богословие".

На 25 ноември 1917 г. йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим. Светият Синод му възлага мисията да обгрижва българската колония в Будапеща. От 1924 до 1926 г. оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм "Св. Александър Невски".

В следващите пет години, до септември 1931 г., архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935 г. вече като епископ Борис е главен секретар на Св. Синод. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22 февруари 1945 г.

На 24 март 1935 г. епископ Борис е избран за митрополит на Неврокопска епархия. В престолния си град Неврокоп народът го посреща с "Добре дошъл, Вадико светий".

За кратък период от време митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма.

Митрополит Борис е наричан "ъвестта на Българската църква" заради изключителната му ерудиция (владеел е свободно 13 езика) и непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология.

На 29 септември 1948 г. Той изпраща писмо - протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Св. Синод. Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството.

Някои от хората не могат да повярват и му казват: "Как от Русия, та нали от там идваше мирото, от Русия идваха убежища, от Русия идваха богослужебните книги, от Русия идваше църковната утвар! Какво направиха с Русия?" А дядо Борис им отговаря: "Така е, но тежко на един народ, който е приел Христовите светини и не е могъл да ги опази. И ако този народ не се покае, тежко му на тоя народ!"

Заради тези му слова окръжният комитет на БКП го обявява за враг № 1 на народната власт. През 1948 г. във в. "Работническо дело" излиза статия срещу митрополит Борис, озаглавена "Един недостоен служител на Българската православна църква". Въпреки всичко той не прекратява борбата си за връщането на църковните имоти, за връщането на вероучението в училище и не спира преиздаването на брошурата си "Кризата в нашето училище", където основната теза е, че нашето училище обучава, но не възпитава.

През тези тежки дни на изпитание дейността на митрополит Борис се засилва все повече. Методий Симеонов, племенник, разказва как дядо Борис е спасил окаян алкохолик, решил да се самоубие. Спасил от самоубийство и бившия кмет на Горна Джумая, Панайот Тасев, който бил изгубил жена си и трите си деца.

На 8 ноември 1948 г. митрополит Борис служи празнична литургия в с. Коларово. Последната проповед, произнесена в деня на убийството му, е: "Да помним и да се готвим винаги за смъртта. Помни своя край и никога не ще съгрешиш!".

Негово Високопреосвещенство Борис е застрелян от разпопения заради кражба на църковно имущество свещеник - Илия Стаменов от село Хърсово пред очите на хиляди свидетели. Причината - Митрополит Борис се възпротивил на желанието на Стаменов да си възвърне свещеническия сан. Последните думи на митрополит Борис били: "Недей! Вършиш голям грях!"

Илия Стаменов е осъден на 7 години затвор, от които излежава 3 на лек режим, но свършва в лудницата, като непрекъснато повтаря: "Аз го убих, аз го убих...".