Помощните училища в България са обществено компрометирани институции за деца, които предлагат на учениците си съмнително като качество образование, умишлена сегрегация и социална изолация. Това се посочва в позиция на Центъра за приобщаващо образование във връзка със съмненията за сексуална злоупотреба с детето с аутизъм.

От центъра са категорични, че мястото на тези деца е в общообразователните училища при връстниците им. Експертите призовават отговорните по темата институции да предотвратяват още по-сериозни случаи, като превърнат в закон споразумението, стоящо в основата на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, задължат въвеждането на ефективни политики и процедури за закрила на детето в учебните заведения и не на последно място, затегнат контрола по безопасността на децата във въпросните заведения.

От Центъра за приобщаващо образование смятат, че подозренията за случилото се в IV-то ПУИ „Проф. Димитър Кацаров" в столицата са последно предупреждение за институциите в България и всички заинтересовани страни по закрилата на детето в държавата. Именно заради това експертите изтъкват, че България е подписала Конвенцията на ООН за правата на детето, от което произхожда задължението на съответните министерства, агенции и техните подчинени структури да осигуряват безопасността на децата в учебните заведения.

България е единствената страна в ЕС, в която не съществува законово изискване учебните заведения да имат собствена организационна политика за закрила и безопасност на децата с прилежащи към нея процедури за докладване на съмнения за злоупотреба с дете, обвързани с времеви срокове, отговорници, консултирани с родителите на децата и доведени до знанието на самите деца, коментират още експертите.

В позицията си от центъра изтъкват, че учебните заведения не преразглеждат и не ревизират кодекса за поведение спрямо деца на педагогическия персонал, а непедагогическият такъв в повечето случаи изобщо не следва и не подписва такъв кодекс.

В общия случай с кандидатите за работа в учебните заведения не се провеждат интервюта по темата за детската безопасност и закрила, а новите служители (от педагогическия и непедагогическия персонал) не получават инструктаж по кодекса за поведение, нито знаят към кого да се обърнат, ако забележат нередност в отношението към децата в училището, коментират още експертите.

Те са категорични, че педагогическият и непедагогическият персонал в българските училища има много висок праг на търпимост по отношение на насилието и много ниска осведоменост за видовете насилие и признаците на извършено насилие върху дете. Няма единно разбиране, че децата със специални нужди са по-уязвими в това отношение и за тях рискът е в пъти по-голям, заключват от Центъра за приобщаващо образование.