Проблемът не е в българския език, а в говорещите го

Justice for ALL

Ако има реформа, нужно е тя да бъде в посока опростяване. Ако искат някой да им чете научните трудове за разни фантастични правила, нека го правят в унивестите - има си българистика и славянска филология.

Матю

Пълният член дава един такъв специфичен аромат на езика. И да го няма в употреба, словесната гозба пак ще става за консумация, особено ако си много гладен.

Кала

Ето два примера за всички учени-българисти: "Ученика взе тебеширът." или "Стареца разчупи хлябът." Могат да се дадат много примери, но и тези двата са достатъчни. Ще се наеме ли някой да твърди, че ученикът е бил взет от тебешира, или пък че старецът е бил разчупен от хляба, защото това показва пълният член?

ce

Кала

За много хора е напълно ясно, че правилото за пълния член при имената от мъжки род е изкуствено, ненужно и обременяващо. Езикът е такъв универсален организъм, че ако трябваше да се членува подлогът по-различно от второстепенните части, това щеше да се отнася не само за мъжки род, а и за останалите родове – женски и среден. Това обаче не се е случило. В повечето български говори изобщо не се употребява пълен член, а в онези в които се употребява пълен член, не се употребява кратък. И въпреки че не владеят правилото за пълния член, хората по цяла България се разбират прекрасно. Правил съм следния опит. Питал съм хора с по-ниско образование в различни населени места кой кого е извикал в следното изречение: „Директорът извика ученика.” Отговорът беше: „Директора е извикал ученика.” Променях членуването според правилото за пълния член: „УчителЯ извика ученикЪТ.” За моите събеседници обаче смисълът не се променяше, отговорът отново беше: „Директора е извикал ученика.” Това е нагледен пример колко изкуствено е книжното правило за пълния член.

nsmilitia

Абе трябва да има закон за българския език. Особенно да се контролира какво се говори в ефир понеже повечето народ попиват направо от там.

ce

ами всъщност нямах предвид теб, казвам само, че някои се оплакваха, че не могат да разберат, кое е подлог, кое допълнение, ако няма пълен член а тва е любопитно за унгарския, значи хем падежи, хем членуване :-)

kokoska

се, ако мен имаш предвид, не бъркам, в маджарският също има определителен член, само че не лепнат отзад, към основата, а пред нея отделно, и даже със същата " определеност-неопределеност". Но няма пълен член.

ce

аз имам чувството, че някои бъркате пълен член с определителен член

ce

мдам ;-) пък и програмистите се справят някак си :-) аз се сетих, че то и в българския, като няма пълен член в женски и среден род как се справяте да попитам?

kokoska

В унгарският също няма пълен член. Действието и действащият се подразбират по чиста логика от предтекста и са негово смислово продължение. Ако липсва предтекст, изречението задължително си остава двусмислено...А нерядко и ако има... Така, че, този пълен член си е много добър...

Матю

В C, Java и Perl също няма пълен член и падежи.

ce

и аз не съм полиглот, но пълен член нямат и италиански, френски, испански ( и нямат падежи, пък се справят някак си с разбирането :-) )

ce

аз не виждам как може да сбъркате без пълен член в повечето случаи, ама хайде а при падежите обикновено номинатив е там където слагаме ние пълен член, т.е. точно обратното :-)

Утригур

Английският никога не е бил удачен пример за добър език,но по принцип в езици,в които няма пълен член има падежи,които изпълняват неговата роля!професорът просто е за убиване!

ce

точно английският няма пълен член конят ритна доктора the horse kicked the doctor както виждаш няма разлика в the-то - винаги си е the

slonikon

бе има езици без пълен член, но точно даваният за пример от професора английски език не е от тях!

Утригур

"Проф. Райнов заяви още, че пълният член е едно недоразумение в българската писмена и езикова практика, но е въведен като норма." На това м усе вика професор от класа!Пълният член бил недоразумение...А как по-точно би се разбрало кой/какво е вършителят на действието??? Подобни "професори" трябва да бъдат побивани на кол!Кретени!

Кала

„Кой ще определя чуждицата нужна ли е, нов СЕМ ли ще създадем?", попита риторично професорът. Той подчерта, че Британският съвет не се опитва да променя английския език. „Английският език не се страхува от чуждите думи", подчерта професорът. Господин професор, защо коментирате материя, която явно Ви е непозната? Още в V-ти клас се изучава, че чуждиците са думи, които ненужно затлачват езика, защото имат домашни съответствия; употребяват се обикновено от хора, които не познават добре словното богатство на родния си език или от хора, които искат да ги възприемат като „по-учени”. Ето защо чуждиците са подходящи за езикова характеристика на литературен герой. Що се отнася до чуждите думи, то българският език също няма защо да се страхува от тях, защото те го обогатяват и най-важното - нямат домашни съответствия или нюансово се различават от съответстващите им домашните думи.

kozlodoev

Може да е недоразумение за онези, на които не им стига пипето да се научат кога да го използват.