Дистанционното обучение не е довело до развитие на медийна грамотност сред учениците. Това показват данните от допитване, осъществено от Коалицията за медийна грамотност (КМГ) в края на май и началото на юни 2020 година с предмет дистанционното обучение от гледна точка на развитието на медийната грамотност на децата.

От Коалицията за медийна грамотност ще се представят Индекс и методика за проучване на умения по медийна грамотност за гимназисти на Фонд Активни граждани България.

Само 30% от учениците в прогимназиален и гимназиален курс на обучение са работили с различни източници, след запознаването си с методите и критериите, които трябва да прилагат. Този процент намалява на 22%, когато бъдат сегментирани ученици, които са прилагали тези знания за изпълнението на задача, свързана със създаване на съдържание с цел оценяване на знанията им по конкретен предмет.

Всеки седми ученик изразява желание да се върне в класната стая, вместо да отправи препоръки за оптимизиране на провеждането на онлайн обучение в бъдеще. С изключение на шестима участници в допитването, всички останали посочват едно или повече предимства на дистанционното обучение.

От Коалицията проведоха две паралелни проучвания два месеца и половина след пренасянето на учебния процес онлайн (от 16 март за остатъка от учебната 2019/2020 година). Едното бе с учителите, другото - с учениците. 144 деца участваха в анкетата за ученици, отговаряйки анонимно на 11 въпроса.

Въпросите бяха за дигиталното образование, за което много голяма част от учениците и учителите нямаха предварителна подготовка.

Четири от десет от учениците, участвали в допитването, са получавали задача, свързана с намиране и оценяване на източници на информация онлайн. Само 30% от децата са направили такава задача, след като са получили инструкции за подхода и критериите, които трябва да прилагат.

76% ученици декларират, че са получавали задача за създаване на съдържание с цел оценяване на знанията им по конкретен предмет. В същото време по-голямата част от тях са създавали съдържание без целенасочено да са работили с източници на информация и да са обсъждали методите за това с учител.

Способността за намиране на релевантно съдържание и установяване на неговата достоверност е ключова компетентност на медийно-информационната грамотност (достъпване, анализиране, оценяване, създаване на съобщения, участие). Създаването на собствено съдържание, независимо от предмета, предполага работа с източници, а тези източници най-често са уебсайтове, особено когато учебният процес и подготовката протичат в онлайн среда.

От Коалицията коментират, че това е погрешен подход от страна на учителите и пропусната възможност, като се има предвид непосредственият и неограничен достъп до информация в интернет среда.

На 44% от учениците не са давани задачи за работа в екип, приблизително 3 от 5 деца страдат от лоша интернет връзка, а всяко трето дете се сблъсква със злонамерено поведение на съученици.

45% от участниците в анкетата твърдят, че учителите им или не искат обратна връзка от тях, или не предприемат действия, когато са получили такава. 15% апелират за по-малко натоварване с домашни работи и изпитвания. 10% смятат, че има какво да се подобри по самите платформи, а 6% съобщават, че нямат жива връзка с преподавателите, получават само планове и домашни и срещат трудности в разбирането на материала.

От Коалицията предлагат да се изработят и въведат квалификационни програми за учителите както за усъвършенстване на дигиталните им умения, така и за развиване и периодично измерване на медийната и информационната им грамотност.

Само 8% от учителите са провели обучение за проверка на източници на информация, става ясно от проучването.

Целта на анкетата към учителите бе да се изследва определен аспект от учебния процес във виртуална среда, който има отношение към развитието на дигиталните умения и медийната грамотност на учениците. Общият брой на респондентите е 337, а периодът на провеждането й е 22 май-17 юни 2020.

Голяма част от преподавателите не правят директна връзка между поставянето на задача за създаване на съдържание и умението за работа с източници.

60% от учителите не са поставяли задача, свързана с намиране и оценяване на достоверността на източник на информация, а по-малко от 1% са поставяли такава задача всеки ден, след като са обяснили на учениците си как би трябвало да се извършва тази дейност. Едва 8% от всички участници в допитването са провели специален час за тази цел; също толкова са поставяли задача за намиране и верификация на информационни източници всяка седмица. Всеки втори учител декларира, че не е поставял на учениците си задача за работа в сътрудничество.

Компетентното и критично търсене и оценяване на информация е процедура, без която е невъзможно осъществяването на нито един проект. Проблем е пренебрегването на качеството и надеждността на информацията, казват авторите на допитването.

Като примери за задача с информационни източници само 2% са описали ситуации, свързани с проверка на факти в медиите във връзка с пандемията. За нуждата от тази необходимост свидетелстват и резултатите от допитване сред над 800 ученици, осъществено от УНИЦЕФ България.

Според него 2/3 от тийнейджърите са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а 16% - че има връзка с 5G мрежата.

Проектна задача с цел оценяване на знания и умения на учениците са давали приблизително 70% от учителите, като 40% декларират, че са поставяли задача за създаване на видео съдържание със същата цел. Всеки седми от участниците не е имал задача за оценка или създаване на съдържание или работа в екип.

Проучванията са с финансовата подкрепа на Американското посолство в България в рамките на Дните на медийна грамотност 2020, подкрепена от Министерството на културата и Министерството на образованието и в партньорство с УНИЦЕФ, Програма за малки грантове на Посолството на САЩ и Бюрото на ЕП в София.

Кампанията започна в началото на февруари и е подкрепена от Министерството на културата и Министерството на образованието и в партньорство с УНИЦЕФ, Програма за малки грантове на Посолството на САЩ и Бюрото на ЕП в София.