"Очакваме образованието да е насочено към потребностите на българската икономика и българското общество. Образованието не е безплатно, то се плаща от нашите данъци и ние очакваме да получим подготвени кадри за нашите предприятия." Това заяви в интервю председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България инж. Васил Велев.

Той изтъкна, че към момента кадрите не са подготвени за бизнеса. Велев има съмнения, че досега предприетите мерки са достатъчно смели и радикални. Той е категоричен, че промените не могат да бъдат козметични.

Според него образованието в България подготвя много специалисти в хуманитарната област и много малко в инженерно-техническата. Велев смята, че на пазара на труда има нужда именно от инженери.

"Тук трябва по-смело да се върви към създаване на икономически стимули за привличане на повече и по-способни млади хора към тези професии", обяснява Велев. Васил Велев изтъкна, че основният упрек на работодателските организации към синдикатите е, че пренебрегват проблемите с работната сила.

"Последните години се търсят някакви начини чудотворни да работим по-малко, а да получаваме повече. Ние смятаме, че такива начини няма. За да получаваме повече, трябва да работим по-добре и повече и да крадем по-малко, няма друг начин. Синдикатите какво ли не измисляха", отсече Велев и допълни, че синдикатите подвеждат, като обявяват, че процентът на компенсация на доходите на заетите в БВП у нас е много нисък и ако стане средноевропейски, веднага ще може да се раздадат по 100-200 лева на калпак.

"Всъщност, оказа се, че процентът на компенсация на заетите на БВП у нас е по-висок от повечето балкански и източноевропейски страни. Освен това расте най-бързо за последните 10 години от целия ЕС", обясни Васил Велев.

По мнението на председателя на АИКБ няма нужда от извънредни мерки на пазара на труда. Той осъди и предложението на синдикатите да се намаляват печалбите на компаниите и да се увеличават заплатите.

Според Велев компаниите, които имат печалби, всъщност имат много добри заплати, а компаниите, в които не са добри заплатите, нямат печалби. "Няма как да се вземат от печалбите на добре работещите компании и да се раздадат заплати на зле работещите компании. Това нещо не се случваше дори и при социализма и плановата икономика", заяви икономистът и добави, че "този мит, този хит още върви и синдикатите още не са се отказали от него".

Велев се позова на изследването на Евростат за БВП и допълни, че и Институтът за устойчиво икономическо развитие е констатирал същите явления. Оказва се, че 15% от средноевропейската производителност е българската - това е в евро и на отработен час. Същевременно възнаграждението в евро на отработен час е 21%.

"Така че и по този начин магически да станем по-богати, без да работим повече и по-добре, очевидно няма как да се случи. И вместо да търсим такива магически начини, по-добре да видим какво ни пречи да работим по-добре", обобщи Велев.

Според него ако правим по-добри инвестиции и привличаме по-добре инвеститори, ще има икономически прогрес. "Ако решим тези проблеми, ще решим и проблемите с равнището на доходите", обясни Велев.

Васил Велев коментира, че е единодушен със синдикатите по някои от казусите и изтъкна, че когато България изпадне в криза обичайно работодатели и синдикати са на едно мнение.

"Така около кризата около КТБ шестте организации - две работодателски и четири синдикални подписахме общо предложение, позиция за ускоряване на процеса за влизане в Еврозоната - това е от 2014 година", припомни Велев.