Обмисля се създаването на Дарителски фонд към Министерство на образованието, науката и младежта (МОНМ).
Фондът ще има за цел да подпомага ученици и студенти, заплашени от отпадане от системата по социални причини.
Това заяви образователният министър Сергей Игнатов в кулоарите на парламента.
Този фонд, по думите на министъра, ще е изцяло за образователни услуги, но все още се обмисля дали да е бюджетен или извънбюджетен.
„Това е добра практика, която е съществувала преди 9 септември", допълни минитъ Игнатов.
Относно идеята да бъде премахнат пълният член от българския език, министърът коментира:
"Това засега е несериозно. Няма да има намаляване на члена", обясни Сергей Игнатов.
„Като махнете пълния член, кой ще върши действието", попита още той.
Според него вместо да се премахват граматичните правила, трябва да се работи в насока училището да стане по-привлекателно за учениците.
По повод последни данни на Европейския съюз с всеки нов образователен министър децата в България стават все по-неграмотни, министърът заяви, че неграмотността е световна тенденция и България не се отличава от практиката.
Според него много са причините за неграмотността сред подрастващите. "Има разтърсваща промяна в културата", коментира министърът.
Сергей Игнатови е категоричен, че голяма част от неграмотността се дължи и на социални причини.
Все пак повечето българчета могат да четат, смята още образователният министър и призова да не се омаловажава българското образование.
USD
CHF
EUR
GBP
PAVEL
на 28.11.2009 в 00:31:57 #7прочетох че знае асиро-вавилонски
Рошко
на 28.11.2009 в 00:04:44 #6Какъ ви ли не предложение ни се правятъ, за да станемъ македонски патриоти! На 7 априлъ тази година (2009) братъ ми Пандо ми се обади, по телефона, за да ме информира,че единъ нашъ приятелъ на име Бранко отъ Бразилия му се е обадилъ, да му иска сeдествието да помогне на някой си вчерашенъ кандидатъ за президентъ, на днешната сръбска република Македония,който се намиралъ на гости при него. Отъ бързане братъ ми(Пандо Младеновъ), не ми обясни кой е този които е загубилъ изборитe за президентъ и сeга искалъ някаква си помощтъ отъ МПО. Братъ ми, побързалъ и казалъ на Бранко (отъ Тетово сега въ Бразилия) да се обади до Verginia Surso въ канцеларията на МПО, за помощтъ. Вержния Сурсо е дъщеря на Христо Низамовъ, които е пръвъ братовчедъ на Симеонъ Радевъ. Христо Низамовъ е написълъ свойтe спомени на английски, които се казватъ STRUGGLE for FREEDOM но дъщеря му не ги е прочела, понеже на всяко второ изречение пише ,че Христо Низамовъ и неговиятъ братовчедъ Симеонъ Радевъ сe българи.
Рошко
на 27.11.2009 в 23:57:20 #5Никакво махане на пълния член , да се върне незабавно буквата "Ь" (ят)! Изписването на ѣ на етимологическото ѝ място е причината някои български езиковеди, стремящи се към "демократизация", т.е. опростяване на правописа да искат премахването на буквата от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. Още през 1892 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) - или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален и като прекалено полвинчат. През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Константин Величков предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този проект е подет единствето от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл“ - след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ. Архаизиран съвременен надпис в Созопол, България с погрешна употреба на ят вместо голям юс поради графичната прилика с ъ. (Погрешна е и употребата на малък юс вместо а, както и изписването на „лекар“ с е, вместо с ѣ) Свръхякащ пътен знак От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и левите политици - комунисти и земеделци - започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 години това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посрещната зле от почти цялата българска интелигенция - премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщината. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - я си личи в различни словоформи. През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор Младенов пише: „ И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като "я" (а с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като е, ние можем... смело да пишем с е...[1] “ Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на българската наука и силно се е политизирал. Запазването на ѣ се разглежда от левите политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово правило. След 1989 г. много десни политически и културни организации като ВМРО се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. А в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото - ѣ и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често съвременната употреба на ят е неправилна - буквата е схващана като стар вариант на изписване на ъ. Изхвърлянето на ят от азбуката и налагането като единствено правилно на произношението редуващо меко а и е води до явлението наречено свръхякане, разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори - е с палатализирано а във всички позиции - т.е. произношение бял - бяли. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за рупските диалекти (Тракия и Родопите).
keke25
на 27.11.2009 в 23:38:59 #4Идеята е чудесна стига да не е поредния тарикатлък за даване на пари на мангустите.
ДЕДО ЛАЗО
на 27.11.2009 в 19:36:23 #3http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=293613
velikiat
на 27.11.2009 в 18:05:15 #2zorbas bg
на 27.11.2009 в 15:49:21 #1Каквото търсехме,това ни сложиха!