Политиката по обхват и задържане на учениците в България през последните 30 години остава неефективна и до голяма степен - формална, алармира Синдикат "Образование" (СО) към Конфедерация на труда (КТ) "Подкрепа".
Според синдиката инструментите за въздействие на държавата са слаби, без необходимата тежест и достатъчна обществена подкрепа, а проблемът твърде дълго е пренебрегван от политическата класа заради междупартийни флиртове.
От синдикалната организация заявяват, че политиката за осигуряване на достъп до образование трябва да се определя, организира и реализира на ниво държава, защото това е нейно основно задължение. Посочват още, че достъпът до образование е основно право, а гарантирането му е отговорност на държавните институции - Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на здравеопазването (МЗ) и прилежащите им агенции и отдели.
"В българската образователна система обаче, по необясними за нас причини, огромна част от тази дейност, включително отговорността за необхванатите деца и ученици, постепенно и "успешно" беше прехвърлена върху учителите и директорите. Правителство след правителство удобно се освобождаваше от тази отговорност, като я прехвърляше към училището и детската градина", коментират от Синдикат "Образование".
От синдиката подчертават, че учителят не е социален работник, полицай или служител на държавната администрация, а директорът не може да носи отговорност за това, че родител не изпълнява законовото си задължение да осигури присъствието на своето дете в образователната институция. "Ако действително искаме всички подлежащи на образование деца да бъдат обхванати от системата, трябва да събудим държавата и да я задължим да изпълнява собствените си функции", категорични са от образователния синдикат към КТ "Подкрепа".
По данни на Националния статистически институт (НСИ) за учебната 2025/2026 г., въпреки че предучилищното образование е задължително, извън обхвата му остават 6,5% от 5-годишните и 4,4% от 6-годишните деца. Обхватът за предучилищно образование като цяло е 89,7%.
От синдикат "Образование" заявяват, че трябва категорично да се гарантира задължителното включване на децата в предучилищното образование от навършването на тригодишна възраст, като държавата поеме контрола за това. Изтъкват още, че е може едновременно да се говор за равен старт и равни възможности, а част от децата да постъпват в първи клас без да са преминали през необходимата предучилищна подготовка.
"Нека бъдем откровени към реалността - семейната среда и възпитанието, които получават българските деца, са твърде различни. Държавните институции от своя страна проявяват прекомерна толерантност към неизпълнението на задълженията от страна на някои родители и социални групи. Резултатът от това се пренася директно в класната стая", коментират от синдикалната организация.
В становището ѝ се отбелязва, че затова е толкова важно децата да бъдат подготвени за училище в съответните образователни институции. Допълва се също, че иначе началният учител е принуден да отделя огромна част от времето и усилията си не за преподаване и усвояване на учебното съдържание, а за компенсиране на натрупани дефицити в поведението, социализацията, езиковите умения и готовността за учене.
"Много важен контрапункт за този етап на българското образование е, че то приема едно много високо входящо ниво на възпитание и социализация в първи клас, което не отговаря на истината", обясняват от Синдикат "Образование" и добават, че трябва да се освободи ресурс от знанията и уменията в начален етап и да се насочи към социализацията и възпитанието, които са основен дефицит на много деца.
Заявяват още, че ако образованието действително е национален приоритет, държавата и правителството трябва да поемат отговорността за децата и учениците в училище и да създадат работещи механизми за обхващане на децата още в предучилищна възраст. Според синдиката именно там трябва да започне битката за по-добрите образователни резултати, вместо да се чудим после защо част от учениците не могат да наваксат натрупаните дефицити.
"Не познаваме успешна образователна система, в която учителят да е институцията, която трябва да осигурява и гарантира физическия достъп и присъствието на ученика в училище. Затова и сегашната ни политика ще остане обречена на формални резултати, ако не бъдат предприети адекватни и ефективни промени", алармират от синдиката.
От СО "Подкрепа" считат, че е необходима активна и компетентна намеса на социалните служби, общините, полицията и останалите държавни институции, които имат законови правомощия да въздействат там, където училището и директорът нямат такива. Искат също бързо да бъдат създадени и прилагани реално законови механизми, чрез които длъжностните лица да могат ефективно да работят за обхващането и задържането на децата в образователната система.
Категорични са, че трябва да има и ясна родителска отговорност, защото не може държавата да задължава едно дете да посещава училище, а практически да няма достатъчно ефективни механизми спрямо родителя, който системно не изпълнява това задължение.
"Показателен е контрастът с практиките в други европейски държави. Във Великобритания например съществуват механизми за санкциониране и съдебно преследване на родители, които не осигуряват редовното присъствие на децата си в училище. В България нерядко наблюдаваме обратната картина: родители оспорват санкции за неприсъствие и търсят отговорност от учители и директори, приемайки по презумпция, че вината е в училището", заявяват от синдикалната организация.
Посочват още, че този контраст е симптом за много по-дълбок проблем в отношенията между семейство, училище и държава и брутален политически толеранс към някои етноси.
От СО "Подкрепа" коментират, че затруднената комуникация с част от родителите и лавинообразно нарастващата бумащина са сред най-сериозните пороци на българската образователна система и сред основните причини младите хора да не желаят да започнат или продължат педагогическата си кариера.
Синдикатът изтъква, че учителят трябва да учи, възпитава и подкрепя детето, директорът - да управлява образователната институция, а държавата - да изпълнява функциите си като такава
"Обхватът на учениците от ромския етнос е политика в политиката, а дефицитите са натрупани още от 90-те години на миналия век. Към тези ученици имаше по-специално отношение на държавата и някои партии. Това е недопустимо за съвременните образователни системи. За съжаление, много пъти бяха обвинявани учители, бяха уволнявани директори за това, че учениците не са в училище или имат огромен брой отсъствия", заявяват от Синдикат "Образование" и допълват, че този подход не е дал резултат в приобщаването на учениците.
От синдикалната организация подчертават, че не може да се иска от училището едновременно да образова, възпитава, социализира, издирва, прибира и задържа децата, да компенсира дефицитите на семейната среда, да решава социални проблеми на държавата и накрая да носи цялата отговорност за резултатите.
"Необходима е нова философия и работеща образователна политика по обхват и задържане. Тя трябва да започва още от предучилищното образование, да включва реална отговорност на родителите, активна работа на социалните служби и компетентните държавни органи и категорично освобождаване на учителите и директорите от несвойствени функции. Защото равният достъп до образование не е задължение само на училището - той е отговорност на държавата", посочват от СО "Подкрепа"
В заключение от синдиката заявяват, че учителят трябва да има време да бъде учител, директорът - да има възможност да бъде директор. "А държавата трябва най-после да поеме своята отговорност за всяко дете, което е извън образователната система!", подчертават от синдикат "Образование".
USD
CHF
GBP
