"Около 77 хил. лева струва образованието на един висшист. Ако това бъде умножено по 1 млн. българи, които напуснаха страната, ще стане 7 млрд. лева, коментира акад. Александър Петров на пресконференция в София.

По думите му поради огромното изтичане на мозъци научните ни школи опустяват, научните традиции се занемаряват.

Членовете на БАН са в състояние в следващите 5-10 години да компенсират при съответна държавна политика, която да направи заниманието с наука престижно. Ако това не стане в следващите 5-10 години, прогнозата за България е лоша, убеден е акад. Петров.

"Културата са очилата, през които човек гледа на света". С тази фраза на акад. Антон Дончев председателят на БАН академик Стефан Воденичаров откри пресконференция в БТА по повод представяне на книгата "История на Българската академия на науките". Оказа се, че авторът на "Време разделно" е болен и за това не присъства лично, но негови думи и въпроси бяха споменавани често по време на събитието.

От името на научната институция акад. Георги Марков прочете Зов на БАН за национално единение на за състоянието на страната ни. "Република България е обявена за най-бедната и изостанала държава в Европа, новините все повече приличат на криминална хроника", се казва в текста.

"България е застрашена от промяна на етническия и версия състав на населението от мигрантския поток", гласи историческата констатация.

"Българското село винаги е спасявало българите. Ние, които сме научили половината Европа на градинарство, сега ни заливат с вредни и некачествени храни.

Вместо да произвежда продукти с висока придадена стойност, сега изнасяме суровини. Образованието дава интелигентни безработни, които не са полезни нито на себе си, нито на държавата. Социалните помощи се превръщат в поминък на хора полуграмотни. Здравният статус на българската нация се влошава. В Царство България има държавни, общински и ведомствени болници и заведения", се казва в историко-констативния документ.

"В съдбовните за отечеството времена всички трябва да бъдем свикани под знамената за възстановяване на индустрията, за опазване на границите, за по-качествено образование, за издигане на ролята на науката и технологиите. Да пазим и браним отечеството. В съвременната история родината ни не е била изправена пред толкова опасности.

Нацията е силна, когато е единна в името на добруването на народа. Не избираме майка и отечество, не ни питайте защо обичаме най-много тях!", прочете от своя страна акад. Георги Марков.

След като видният ни историк представи документа, председателят на БАН заяви: "Цялата БАН остава зад този документ и ще работи това да се случи".

По време на пресконференцията акад. Пламен Карталов заяви: "Недопустимо е да се режат корените, да се отрича и забравя националната идентичност на собствена мощ и независимост. Културата на една нация е плодовете на нейното материално и духовно творчество", позова се и на думите на Хаджийски акад. Карталов.

Акад. Александър Петров припомни, че учените от БАН са направили България космическа държава, разработили са революционния метод за управлението в индустрията. "БАН създаде българска функционална микроелектроника, слънчевата енергетика в България".

От тук нататък БАН е в състояние да реализира научни, технологични и революционни пробиви - нанонаука и наномедицина, водородна енергетика - нещата са толкова много, че мога и да пропусна", заяви още акад. Петров.
Според учените, трябва да осигурим догонващо развитие, догонването и скъсяването на дистанцията трябва да стане истинска стратегическа задача на държавата ни.

Страната има нужда от изяснени приоритети. Оказа се, че подобен документ отлежава 1 година в парламента - "Възгледи за национални цели". "Чакаме този документ да бъде разгледан", заяви акад. Воденичаров.

В момента добро развитие има отбранителната промишленост, трябва да бъде подпомогната. Трябва стимулиране, изграждане на рискове. Капиталът трябва да се научи да рискува в иновациите. Трябва да се разбере, че без корпоративна фирмена наука нещата няма да се получат. Трябва и заделяне на повече продукт за технологии", заявиха учените.