В 40% от гимназиалните паралелки в страната може да се влезе с бал под 100 точки, а само в 6% - с над 400 точки. Това показват данни от последния бюлетин на Института за пазарна икономика.

Общият брой на точките е 500, като 100 от тях се формират от оценки в училище, а 400 - от НВО след 7 клас.

Често се създава впечатлението, че за вход в добра гимназия са нужни сериозна подготовка и частни уроци, сочи Институтът, но всъщност такава конкуренция има в съвсем малка част от България и това са най-големите градове.

Единствено в София и Варна има паралелки, където минималният бал за прием е над 450 точки. В столицата в почти една четвърт от паралелките се влиза с минимум 400 точки. Тази тенденция обаче спира дотук - в повече от половината области няма нито една паралелка с минимален бал над 400 точки, а в Монтана и Ловеч не съществува такава дори над 300 точки.

Различията между видовете паралелки също са значителни. Сред профилираните най-конкурентен е приемът в математическите класове, а липсата на конкуренция най-ярко личи в профилите "Предприемачески", "Природни науки" и "Икономическо развитие". Сред професионалните информатиката е най-атрактивна, най-вече "Разработка на софтуер".

И за учебната 2026/2027 г. във всяка една област в страната има поне една паралелка, в която ученици могат да влязат само с оценките си от училище - тоест с 0 точки от изпитите или дори без да са се явили на тях.

Възможно решение въпреки лесния вход

Образователната политика трябва да се фокусира върху измерване на качеството, твърдят от Института по пазарна икономика.

При намаляващ брой ученици успехът на образователната система все по-малко ще зависи от конкуренцията за прием и все повече - от способността ѝ да повишава знанията на учениците и да подготвя кадри за икономиката, сочат данните.

Ограничената конкуренция е породена от демографския спад. При положение че близо 40% от паралелките приемат ученици с минимален бал под 100 точки, а във всяка област има паралелки, в които може да се влезе без включване в класирането на резултатите от НВО, трябва да се работи върху качеството на гимназиалното образование, а не върху приема в него.

Показателна е ситуацията в област Смолян, където макар да няма паралелки с минимален бал над 400 точки, резултатите на държавните зрелостни изпити традиционно са едни от най-високите. Така добавената стойност на образование в областта е висока, въпреки че и в Смолян демографските тенденции са неблагоприятни - застаряващото население и малкият брой ученици ограничават конкуренцията за местата.

Именно затова въвеждането на модел за оценка на добавената стойност в образованието е следващата логична стъпка, заявяват от Института. Така напредъкът, който учениците постигат по време на обучението си, ще е основният критерий за оценка, вместо това какви ученици започват в 8 клас.

При намаляващ брой ученици успехът на образователната система все по-малко ще зависи от конкуренцията за прием и все повече - от способността ѝ да повишава знанията на учениците и да подготвя кадри за икономиката, заключават от Института.