Образователното министерство представи актуализирания вариант на Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г. Целта е България да се превърне в силен и привлекателен център за модерно висше образование с европейски профил, атрактивен за Европа и света, обяви на брифинг просветния министър Румяна Коларова.

Събитието обаче бе под сянката на инцидента в Горен Лом, като Коларова информира, че психолог от Министерството на образованието и науката (МОН) е изпратен в училището в Горни Лом, за да работи с децата, чиито родители са в неизвестност.
Коларова осъзнава тежката травма за децата, които нямат достатъчно житейски опит, за да се справят. В училището се провежда час на класния ръководител, с участието на специалиста.

Висшето образование не тръгва от нулата и зависи в много голяма степен от качеството на училищното образование според образователния министър. Стратегията има пряка връзка със Стратегията за развитие на научните изследвания и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020г."
„Ние разчитаме, че сме изработили документ, който стъпва върху политически консенсус", отбеляза Коларова. Тя припомни, че през май бе изработена стратегия, но „спря" в комисията на Народното събрание и така и не бе приета. Стратегията не е нова, а е коригирана, съобразно критиките по отношение на вече съществуващата. Към нея вече е създаден „План за действие".

Европейското висше образование според просветния ни министър оказва натиск върху българското. Най-познатият пример е с нашите студенти, които отиват да учат в европейски университети. Специална група мерки предвижда децата ни да бъдат върнати обратно в България и да намерят оптимална реализация.

Стратегията е приета от Министерския съвет, но за да влезе в сила, тя трябва да бъде приета и от Народното събрание. Служебното ръководство на МОН увери, че документът дава свобода за политически решения. За пример представиха заложената мярка за по-улеснена процедура по отпускане на студентските заеми. Тя е разписана така, че да може да бъде прилагана и от „ляво", и от „дясно" правителство.

Зам.-министърът с ресор „Наука и висше образование" проф. Валери Младенов изтъкна, че стратегията е срещнала консенсус сред гилдията. Ректорите са подкрепили документа.

Осем цели са в центъра на Стратегията за развитие на висшето образование. На първо място е подобряването на достъпа и увеличаване на дела на завършилите между 30-34 години висшето си образование до равнище от 36%. Предвижда се и повишаване качеството на висшето образование и  съвместимостта му с европейските системи и цели.

„Парите да гонят образованието, а не обратно" е цел на стратегията, свързана с подобряване на финансирането. Според Коларова, за да дойдат европейски средства, трябва да се види, че държавата инвестира в този сектор.

Научноизследователската дейност също ще бъде финансово стимулирана с цел да се реинтегрират млади учени, които са напуснали страната.

Набелязани са и цели по отношение на преподавателите, а именно - преодоляване на негативните тенденции в кариерното им израстване и стимулиране на най-добрите преподаватели.

Амбицията на МОН е да създаде списък на защитените професии, обвързани с потребностите на обществото. Такава е например позицията „асансьорен техник". Зам. -министър Ваня Кастрева разясни, че в различните региони професиите са с различен характер.