Едни от най-изтъкнатите наши учени кирило-методиевисти се събраха на кръгла маса в Народната библиотека в София за разискване на темата „Европейските измерения на Кирило-Методиевото дело".

Събитието минава под патронажа на президента Росен Плевнелиев и е част от редица мероприятия по случай 1150 години от делото на Светите братя.

За да уважи кръглата маса в Народната библиотека присъства вицепрезидентът Маргарита Попова.

Пред около 30 професори, учени и преподаватели от факултета по Славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски" вицепрезидентът Попова изказа дълбокото си уважение и подчерта, че няма по-подходящо място за провеждането на тази кръгла маса.

Според Попова тази кръгла маса трябва да даде нов поглед върху приноса на Св. Св. Кирил и Методий към световното и европейско културно наследство.
Освен мястото, изключително добре е избрано и времето за провеждането на тази кръгла маса, тъй като днес отбелязваме Успението на Свети Методий, припомни Попова.

Ръководителят на кръглата маса, професор Кирил Топалов, е и секретар по духовност, култура и национална идентичност на президента Плевнелиев.
Наред с това той е председател на Инициативния комитет за отбелязване на годишнината.

„Днес е една от най-важните от редица прояви в течение на годината, тъй като тук са учените, които имат най-много какво да кажат", отбеляза проф. Топалов.

Той благодари на Столична община, която ще поеме разходите по рекламата на кампанията. По улиците на София ще бъдат закачени средства за информиране относно годишнината от светото дело, обясни проф. Топалов.

„Чувствам се много топло да бъда сред Вас. Вие сте жаравата, огънят и тези, които сте обучавали нас, нашите деца и продължавате да обучавате нашите внуци", се обърна вицепрезидентът Попова към присъстващите.
"Духовно богатите хора са в състояние далеч по-бързо, умно и адекватно да се справят с материалните несгоди", посочи още тя.

Сред разискваните теми на форума са: „Европа и нейните патрони", „Св. Методий в контекста на западното монашество", „Идеологически трансформации на Кирило-Методиевия култ през българското средновековие", „Великоморавската мисия - край или начало на Кирило-Методиевото дело", „Изображения на Свети Кирил и Свети Методий в изкуството на православния свят" и редица други. Част от докладите, които ще бъдат представени на научната дискусия са и "Защо наричат първославянската азбука Глаголица" и "Съдържанието на богослужебните книги, съставени от Кирил и Методий".

Сред присъстващите учени на кръглата маса са доц.д-р Славия Бърлиева, проф. д-р Ангелина Минчева, доц.д-р Ана Стойкова, проф. д-р Светлина Николова, проф. Елка Бакалова и др.