"Не се съмнявам, че ние имаме умовете. Това, което трябва да направим за тези умове, е да стоим много твърдо като организация".

Това каза министърът на образованието и науката Меглена Кунева при представянето на Стратегията за развитие на научни изследвания пред академичната общност.

Министър Кунева заяви, че отговорността на МОН е споделена и визира Министерството на икономиката и активното участие на бизнеса, чиито представители също присъстваха на представянето.

Най-много боли от пропуснати възможности – не от грешките, аз мисля, че за областта, за която ще говорим сега, не трябва да имаме пропуснати възможности”, категорична бе министър Кунева.

Министърът даде пример с участието на младите ни математици в Балканската олимпиада по математика, където националният ни отбор е спечелил шест златни медала. По думите й е важно желанието на младите за състезание, защото без състезателен дух не можем да говорим за конкурентоспособност.

Министър Кунева заяви, че е в стратегията са залегнали 10-те препоръки на ЕК от партньорската проверка. „Ключовата дума в стратегията е концентрация – това е концентрация на ресурси, научна инфраструктура, чрез които да се постигне добавена стойност за икономика и обществото”, коментира просветният министър.

„Най-големият проблем, който трябва да се реши чрез стратегията, е демографският. Предлагаме подновяване на научната общност и привличане на млади учени. Цялостната политика е за модернизиране в науката - промяна в политиката, но не чрез закриване на институти и звена”, заяви министър Кунева.

Тя изрази притеснението си от липсата на поколенческа връзка между младите учени с по-възрастните. По думите й това е така нареченият генерационен микс, който е много важен за напредъка във всяка една област.

„Стратегията предвижда по-добра наука за по-добра България 2025 и визия за развитие на научни изследвания в подкрепа на икономиката и обществото. Основните цели са увеличение на средствата за наука и иновации до 1,5 % от БВП до 2020 г. Достигане на 0,45% на публичното финансиране за научни изследвания, развитието на електронно управление на научноизследователска, развойна и приложна дейност, изграждане на устойчива връзка образование, наука и бизнес, оптимално използване на публичните инвестиции и научно изследователски структури”, обясни министър Кунева.

Според нея, участието на бизнеса в научно-образователния процес ще подпомага навлизането на нова генерация учени и предприемачи.

„Балансираното участие на различни партньори, както и активната роля на бизнеса в научния процес генерира нови знания, води до подобряване на икономиката”, коментира още министър Кунева.

Като основен проблем пред страната ни бе изтъкнат фактът, че иновациите формират много малка част от добавената стойност на българската промишленост – 26% при стойност 45% - средно за ЕС.

В представянето участва и заместник-министърът на икономиката Даниела Визиева.

По време на дискусията бяха изтъкнати проблемите, свързани с младите учени и тяхното гарантирано кариерно израстване, както и липсата на приоритет по отношение на хуманитарните специалности, каквато е опазването на културно-историческото наследство.

Проф. Димитър Димитров от Икономическия институт на БАН коментира, че засега връзката между наука и бизнес има пожелателен характер. Той бе категоричен, че стратегията има положителни моменти и е по-добра от предходната такава, тъй като отчита необходимостта от по-добро финансиране за науката. Проф. Димитров обясни, че сега парите за наука са свързани с икономиката, което също е положително.